За първи път жена ще е ментор на участниците в конкурса за българска пиеса на Нов български университет. Теодора Димова ще ръководи драматургичната лаборатория към четвъртото издание на конкурса, чиято тема са парите, а в литературата отношението към тях е между презрението и възхвалата, по думите на Михаил Неделчев.

Журито на конкурса с председател проф. Виолета Дечева и членове д-р Владимир Маринов, д-р Георги Гочев, проф. Михаил Неделчев, доц. Пламен Дойнов, проф. д-р Светла Христова и доц. Снежина Петрова, се е спряло на Теодора Димова заради белетристичните и драматургичните й творби. Тя е авторка на 9 пиеси, сред които "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните", играни и в чужбина. През 2006 г. романът й "Майките" спечели наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата е с 11 издания у нас и е преведена на 9 езика. Романът на Димова "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. Престижни награди имат и романите й "Марма, Мариам", "Влакът за Емаус". Най-новият ѝ роман "Поразените" беше публикуван от "Сиела" през лятото. Малко по-рано, през май, Теодора Димова оглави журито на новата Европейска литературна награда „Димитър Димов”, наречена на името на баща й. Тя ще се присъжда ежегодно за съвременни романи, писани на територията на Европа и издадени на български в предходната година.

Парите са темата на конкурса за нова пиеса '2020 на НБУ. Не разумът, а парите различават човека от животното, твърди Гъртруд Стайн. Съгласна ли сте с нея?

Какво ли не би могло да се напише за парите, особено в нашето съвременно консуматорски общество, където те са на мястото на Бог. Щом имаш пари, си щастлив, успешен, пълнокръвен, цялостен, притежаваш чар, красота, обаяние, светът е в краката ти и ти можеш да си позволиш всичко. От ценност парите се превръщат в бяс. Когато ги харчиш разумно и пестеливо, когато ги цениш, ти си опазен от този бяс. Но когато на мястото на сърцето дойдат те, тогава си загубен.

Какво са за вас парите?

Познавам хора, които живеят скромно и достойно, никога не изхвърлят трошиците на хляба, прибират ги грижливо в шепа и ги дават на гълъбите, дрехите, които повече не носят, изпират, сгъват и раздават на нуждаещи се, старите предмети, които вече са ненужни, ги подаряват на някой друг. Имат толкова малко, а раздават, а са щедри. Познавам и друг вид хора, където излишеството от пари води до изкривяване на психиката, до нелепост и печална комичност.

В последния ви роман ”Поразените” също откривам темата за парите, за материалното като цел, защото зад комунистическите чистки се крият и чиста проба грабежи. Права ли съм да мисля така?

Разбира се, романът не може да се сведе до материалното. Злото е много по-дълбоко и по-всеобхватно. То никога не е с една и съща форма, винаги се променя, но в същината си остава едно и също. Опитах се да разкажа за начина, по който е установен тоталитарният режим в България при деветосептемврийския преврат през погледа на три жени и едно дете. Писах романа в продължение на четири години. Прочетох почти всички исторически и документални книги, които за били издадени. Най-голямата ми трудност беше да повярвам в истинността на тези събития, тъй като аз съм учила съвсем противоположни на истината неща. Не само съм ги учила, те бяха образували нещо като вътрешен МОЧА в мен. Не можех да повярвам, че самата аз, която се възприемам като дясномислещ човек, съм можела да бъда в такава ужасяваща, като че ли смъртоносна заблуда. Не точно заблуда, защото фактите са известни, но в някаква мъгла по отношение на онези кървави събития.

Малко в стила на Хари Потър ще ви попитам – ако владеехте магията, какво бихте премахнали от живота, от живота в България?

Чрез книгите и чрез ежеседмичните си текстове в „Портал Култура” се боря за това българите отново да придобием чувството за общност. Точно това беше нарушено, изкоренено от събитията, за които говорим. Комунистическият режим насади в психиката ни чувството, че ближният не ни е ближен, а враг. Той или ще ни предаде, или ни следи и доносничи, или има повече привилегии, или е по-умен от нас и ще ни изблъска, така че към ближния трябва да бъдем крайно, крайно подозрителни. Истински ме заболява, когато дори в транспорта или в магазините хората проявяват грубост един към друг, нямат сили дори да се усмихнат, да проявят елементарно чувство за хумор към грешката на другите. Не само това, те като че ли са чакали именно някой да сгреши и да му креснат с всички сили. Това е едно от най-коварните и дългосрочни наследства от комунистическия манталитет, който се налагаше в продължение на десетилетия.

Ще бъдете ментор на драматургичната лаборатория на конкурса.

Да, проф. Вили Дечева сърдечно ме покани да водя работилницата по драматургия на тазгодишния конкурс в НБУ. Приех, макар и с известно колебание, защото да обучаваш няколко човека всеки ден в продължение на седмица, не е шега работа. Не зная доколко ще се справя, но зная, че ще положа всички усилия, за да им покажа онова, до което аз съм стигнала. По принцип смятам, че курсовете по творческо писане не могат да те направят писател. Но могат да ти създадат средата, през която като в огледало ще виждаш отзвука от твоя текст, ще погледнеш на него през очите на другите. Мисля, че и това е целта на самата рабтилница.

Темата на миналогодишното издание беше "Тайните", и то беше спечелено от пиесата "Добролюб" на сина ви Лило Петров (пиесата е посветена на горянското движение и на унищожаването на досиетата на Държавна сигурност). Как съжителстват двама творци под един покрив? И различават ли се литературните ви вкусове?

Наистина много се зарадвах, когато пиесата на Лило спечели конкурса. Бях чела, разбира се, преди това текста му, бях му казала редакторски бележки така, както правя с всеки текст. С някои от тях той се съгласи и ги прие, други не. В пиесата му им едно огромно достижение и то е как един силно отрицателен образ ни става симпатичен, как започваме да му съчувстваме. Това е големият смисъл на литературата, според мен.

В конкурса могат да участват пълнолетни български и чужди граждани. Пиесата трябва да е написана на български и да не е била публикувана досега. Победителят получава диплом от ректора на НБУ, премия от 3000 лева и право на реализация на пиесата. Партньори при реализацията са БНР и Малък градски театър “Зад канала”. Срокът за изпращане на произведенията е 15 януари 2020 г. Лаборатория за писане на пиеси ще се проведе в края на февруари. Това е втората фаза от конкурса. В нея номинираните автори ще работят заедно с Теодора Димова,след което пиесите ще бъдат публикувани в сборник.