Център за детско развитие и психологическо консултиране „Малки вълшебства“ отвори врати в началото на декември и зад него стоят две прекрасни дами - Ани и Илияна. Ани е магистър по „Детско-юношеска и училищна психология“, а Илияна е магистър със специалност „Юридическа психология“. И двете са преминали редица обучения за работа с деца и техните родители. В момента се обучават за Психотерапевт към Дружеството по позитивна психотерапия. Провеждат както психологически консултации, така и индивидуална психотерапия на деца и родители. „В „Малки вълшебства“ създадохме среда уютна и близка до семейната, където си служим с различни похвати с Монтесори насоченост, прийоми от терапия с приказки, Арт терапия, Драма и Музикотерапи“, казват те. За емоционалната интелигентност, както и за концепцията за комплексното развитие на децата - на физическите, познавателните, езиковите, социалните и емоционалните умения – говорим с Ани и Илияна.

Вярно ли е всеобщото усещане, че през последните години се увеличава броят на родителите, безсилни да се справят с децата си по отношение на възпитание, употреба на лоши думии, агресия, липса на респект...

Истината е, че се опитваме да възпитаваме деца в така нареченото „Ново време“, време на консуматорство и омаловажаване на традициите и нормите. Според нас става дума за увеличаване броя на родителите, които търсят помощ във възпитаването на съвременните деца. Съвременното дете трябва да е информирано, свободомислещо и да се справя с предизвикателната задача да бъде гъвкаво, бързо адаптиращо се към постоянно променящата се социална реалност. Това не е никак лека задача, защото се противопоставя на природните закони за развитие на човешкото същество. За да имат усещане за сигурност и стабилност, децата се нуждаят от ред, граници, подкрепа, търпение, любов и внимание. Естествената социална среда на детето, където то се чувства сигурно и стабилно, е семейството. Извън него малчуганите трябва да се адаптират към социалната реалност и да прилагат позитивните модели на общуване, научени от семейството. При трудност и невъзможност за адаптация, обикновено детската реакция е съпротива, която се изразява с използване на лоши думички, агресия, липса на уважение към по-възрастните. Целият този процес на формиране на детето в обществото карат родителите все повече да търсят отговори и начини за преодоляване на трудностите, които изпитват децата им.

Как да научим детето, че когато му се каже НЕ, това наистина означава, че не може, а не е сигнал за истерия, плач, молби...?

„Хубавите неща стават бавно!“ Мисля, че това е едно от онези изказвания на родителите ни, които в повечето случаи не съзнаваме, че са се оформили като житейски концепти в главите ни. Постоянство, търпение, емпатия и пак постоянство. Естественото израстване на децата като личности, изграждането на индивидуалността им е свързано с изпитване на граници, противопоставяне и бунт. Когато родителите поставят граници, трябва да са наясно, че реакции като плач, гняв и истерии са нормални и да подходят към тях с емпатия. Разбирането на чувствата на децата ги кара от една страна да се чувстват значими и че имат право да се бунтуват срещу поставените им граници, а от друга да осъзнаят, че точно плачът и истерията не е правилният път за постигането на това, което желаят.

Как е възможно развитието на емоционалната интелигентност? В каква възраст започват да проявяват осъзнат интерес към конкретно занимание?

Тук май ще трябва да нахвърляме малко теория. Първо какво е това нещо „емоционална интелигентност“ и защо пък чак толкова ни е нужна. Емоционалната интелигентност е способността на хората да  разпознават и управляват емоциите си, умението да общуват. Терминът е представен за първи път от психолога Даниъл Голман в книгата му „Емоционалната интелигентност“. В книгата си той твърди, че емоционалната интелигентност е по-важна от коефициента на интелигентност. Емоционалната интелигентност се състои от 5 основни области: самосъзнание, емоционален контрол, самомотивация, емпатия и умения за създаване и поддържане на връзки. Някои деца имат готовност да се справят с нови ситуации и хора по-лесно, други с по-ниска емоционална интелигентност имат нужда от помощ. Децата, които от малки развиват емоционалната си интелигентност комуникират по-лесно, могат да създават по-силни връзки и да преговарят в трудни ситуации, а също така е доказано, че стават добри лидери. Ученето на децата на емоционална интелигентност, да разпознават чувствата, да разбират от къде идват и да се научат как да се справят с тях, поставя основите на най-важните умения за успех в живота.

Понякога малките деца мога да преминат през цялата скала от емоции за много кратко време. Както се казва за части от секундата. Това може да накара родителите да се чувстват объркани, изтощени и безпомощни. Важно е да знаят, че децата в много малка възраст, когато имат такива изблици от емоции, те не знаят и не разбират от какво са причинени. Те нямат представа откъде идват чувствата им и какво означават, но големите емоции могат да бъдат страшни и често подбуждат по-силни емоции, защото не ги разбират - все още.

Възрастните могат да помогнат на децата си да идентифицират емоциите, да назоват чувствата им, да им помогнат да разберат причинно-следствената връзка между двете. Ефективната комуникация може да намали избухванията и изблиците.

Когато децата се научат да говорят за чувства и да назовават емоциите си, това ще ги направи по-добри събеседници в училище и в живота. Освен това им дава възможността да разбират чувствата и на другите и да бъдат съпричастни.

Има няколко основни начина, чрез които родителите могат да научат децата си да бъдат във връзка с чувствата, да ги разпознават и назовават. Това включва да споделят собствените си чувства, защото децата се учат най-много от поведението, което имат родителите им. Любимите ни инструменти са карти с емоционални картинки, които са прост инструмент и помагат на децата да идентифицират емоциите и да изграждат емоционална интелигентност.

Говорете с децата за техните емоции. Давайте възможност на детето да изрази с думи или пък да нарисува емоцията си и му обяснявайте по какъв начин може да повлияе на другите около него.Не отричайте и омаловажавайте, защото когато се показва неодобрение на някои чувства, те могат да бъдат сметнати за срамни или неприемливи и децата да ги задържат в себе си. Пълната гама от чувства е разбираема и е част от човека, а някои действия трябва да бъдат ограничени, както споменахме по-рано.

Децата и съвременните технологии е проблем, с който се сблъскват всички родители и който е важна част от емоционалното и умствено съзряване на детето (с всички плюсове и негативи от това). Кога и къде според вас трябва да се сложи граница относно употребата на телефони, таблети, компютри?

Преди две или три години бяхме на семеен празник, на който силно впечатление ни направи как част от родителите изтъкваха колко добри са 4-годишните им деца в употребата на смарфони, таблети и т.н. Наистина беше удивително как дете успяваше да намери, изтегли и инсталира игра.

До тук да кажем е добре случващото се, сега да погледнем по-дълбоко. Визуалните стимули и динамичната смяна на картинки от дисплея пренасищат детския мозък и това според изследвания води до пристрастяване.Учениса стигнали до извода, че бързата смяна на дейстивията на екрана кара мозъка на детето да се превъзбуди по същия начин, по който действа кокаинът. И това не е единственият проблем. В определен момент използването на съвременните технологии води до слаба концентрация или дори липсата на такава, липса на въображение. В детската градина или училището учебните процеси се случват по-бавно, не са така пъстри и атрактивни както на екрана. Деца, които са пренаситени със стимули от дисплея е по-трудно да бъдат ангажирани с нещо различно от технологиите.

От друга страна живеем във време на технологии и пълното има изхвърляне от ежедневие е почти невъзможно. Няма как да избягаме от тях, нито би било адекватно да ги забраним, защото това би означавало да отделим детето от обществото, в което сме. Но определено времето е добре да бъде фиксирано. 

Не е случайно, например, че повечето курсове за програмиране за деца са след 6-7 годишна възраст. И дори тогава използването на екрана е рамкирано. Счита се, че до тази възраст протича чувствителният период на развитие на децата. Децата се учат през преживяванията си, овладяват знания и умения чрез собствения си опит, а когато има по-лесен начин това да се случи, като чрез таблета или телефона, разбира се, че мозъкът ще избере лесното.

Давид Еберхард, автор на нашумялата книга „Как децата завзеха властта. Крахът на либералното възпитание” смята, че прекалената свобода, която днес се дава на децата, е вредна. Дава им се правото на избор за всичко - от това, какво да се яде на вечеря, до това, къде да се ходи на почивка. Но може би децата нямат капацитета да направят този избор, може би това ги товари с тежест, която психиката им не понася добре… Съгласни ли сте с тази теза?

За да чувстват сигурност, децата се нуждаят от ограничения, но само такива, които се отнасят до реални опасности и чието нарушаване би застрашило целостта на техния или друг организъм. Това, че не може да прави всичко, което пожелае, не означава, че не може да изразява своите желания, радости, болки. Май отговорът е в златната среда.

В книгата си Основни етапи на детството, Франсоаз Долто говори за значението на забраните. Според нея трябва да поемаме отговорността да забраняваме неща, които са психически или физически опасно. Всяка свобода, която е единствено позволяваща, всъщност е потискаща. Когато не е напълно уверено в себе си, детето има нужда от сигурността на родителския надзор, и докато се чувства неуверено, то няма да действа непредпазливо. Следователно забраната ми спестява унижение пред другите или някаква опасност. Всяка забрана трябва да има защитна функция за детето.

 Детско развитие и психологическо консултиране “Малки вълшебства”, тел.: 088 354 0006, 088 333 79 48, [email protected], www.littlemiracles.bg.