В един момент всички се замисляме за остаряването. Не съм от тези, които се страхуват от него. Важно ми е само здравето, останалите „екстри“ на годините са добре дошли. Но в работата си съм попадала на какви ли не определения за „ключа към младостта“. Какъв ли е той: генетичният ни потенциал, здравето, красотата, менталното здраве? Кое отключва дълголетието и жизнеността ни? Какво е остаряването и защо го приемаме за враг, който ни ощетява?

Често мисля за стареенето (налага го работата ми).  То е един от най-сложните биологични процеси в съществуването ни и определянето му не е лесно дори за експертите. Чела съм в пресрилийзите за различните козметични марки определения като „базирана на времето разбивка на физиологичните функции, необходими за оцеляване и възпроизвеждане“. Да, трудно го разбирам и аз. Чувала съм експерти да наричат стареенето „натрупване на промени в човешкото същество във времето на физически, психологически и социални промени“. Но общо казано, остаряването е процес на натрупване на възрастови изменения. Процес, който засяга почти всички системи на тялото и клетките на всеки основен орган със скорост, която може да варира при различните хора. Как остаряваме обикновено се „отчита“ по промените във външния ни вид, времето за реакция, метаболизма, функциите на паметта, тонуса, либидото, сексуалния живот, способността да виждаме, да чуваме, да миришем. Признаци на остаряването са и отслабването на имунната система, намаляване на функцията на органите, различни хормонални промени... Но по-добър начин да разберем какво е остаряването е като назовем какво не е.

Стареенето не е враг

То е естествен и нормален процес, който ни прави по-мъдри, по-умни и по-силни физически и емоционално (поне в най-добрия случай). Гордея се с възрастта си. Буквално! Защото това е постижение! Животът не е съвършенство. Той е по-скоро развитие. А напредъкът в това развитие идва с възрастта. Преживяла съм дотук 43 години на тази планета. През това време съм направила много прекрасни и много глупави неща – но всяко от тях ми е помогнало да израсна и ме е направило това, което съм днес. И вярвам, че единственият човек, от когото трябва да се опитвам да бъда по-добра, е този, който съм била самата аз вчера. Не помня чия е тази мисъл, но се опитвам да я живея всеки ден.

Имам интересна случка по темата. Веднъж във фитнеса тренирах с 65-годишна жена и дъщеря й – на около 35. Възрастната дама беше далеч по-силна от дъщеря си – много от упражненията или уредите бяха доста „по-податливи“ за нея. Това беше очарователно. Замислих се защо е така: очевидно гените не бяха причината. Майката със сигурност не е била атлет през целия си живот. Докато разменяхме по няколко думи между обиколката на уредите, разбрах, че тя е с богат житейски опит. Това е оформило нейната психическа сила, която се трансформираше във физическа издръжливост.

Стареенето не е „време“

Тиктакането на часовника не е причина за ужас. Изборът, който правим по отношение на начина, по който живеем, е това, което кара телата ни да остаряват или да процъфтяват с времето. Не сме безсмъртни и ще умрем! Но правилният избор ще ни подари още много години енергия.

Стареенето не ни убива

Това е вярно! Не заради възрастта си умираме. Според учените самото схващане, че хората умират заради старост, е пълна заблуда. Вярно е, че когато остаряваме, промените, свързани с възрастта, оказват голямо влияние за други такива. Но въпреки че тези промени могат да ни направят по-податливи на болести, те категорично не водят до патологии, свързани с възрастта, като диабет тип 2, хипертония, сърдечни заболявания или деменция.

Защо остаряваме?

Също като науката за храненето и метаболизма, мненията по този въпрос на философи и научни експерти са объркани. Теориите са доста, научните доказателства – не.
От векове философи и изследователи обсъждат истинските причини за стареенето. През 1990 г. руският биолог и експерт по остаряването Жорес Медведев категоризира повече от 300 (!!!) различни теории за остаряването. Преди да почине миналата година на 93 години, той все още играеше футбол с младите си колеги. Днес приемаме само няколко от теориите за остаряването като реални и доказани.

Стареенето като щета

Според някои теории остаряването е резултат от постоянното нападение над различни молекули и клетки в тялото ни, вариращи от протеини до ДНК. Те изпитват вредата на толкова много фактори – от излагането на околната среда и токсичните странични продукти (свободните радикали) до неефективността на много от органите в опита да се справят непознати с естествената защита на тялото. Щетите от тези вреди се натрупват в тялото ни като в боклукчийска кофа (сравнението е подходящо, повярвайте ми) и през целия ни живот този боклук пречи на биологичните ни системи да работят нормално, което ускорява процеса на остаряване. Телата ни реагират на всички вредящи фактори по различен начин в зависимост от нашата генетика – без съмнение това е основният компонент.

Но остаряването не е свързано само с износването и изтощаването на машината. Помислете си само какво става, ако един автомобил е обгрижван редовно – свещи, гориво, държан е в гараж и т. н.? Разбира се, телата ни са живи, но в много случаи щетите, които си причиняваме, могат да бъдат предотвратени. В много случаи благодарение на правилен начин на живот, на хранене, на движение, на управление на стреса и т. н. последствията могат да бъдат обратими. Защото телата ни имат способността да поправят, регенерират или заменят повечето клетки и молекули.

Затова остаряването в по-малка част се дължи на възрастта ни, а в много голяма част се дължи на пренебрегването ни. Добрата новина е, че щетите могат да бъдат отстранени и още по-добре – предотвратени.