Първият си пълнометражен филм Педро Алмодовар снима през 1978 г., когато е на 29 години и работи в телефонна компания. Филмът е сниман с любителската Супер 8, която режисьорът си купува със спестените от заплатата си пари, монтиран е на собствената му малка монтажна маса, в него участват неколцина негови приятели и съвсем логично тази му първа творба - с грабващото заглавие „Чукай Чукай Чукай ме Тим“ - така и не получава нормално разпространение (поради което в официалната филмография на испанеца като първи филм ще откриете „Пепи, Луси, Бом и останалите момичета от квартала“, 1980). Алмодовар обаче никога не пропуска да я спомене, наричайки я „съмнителна мелодрама“ – гениално определение, което с любов бихме отнесли към всичките му „трансжанрови“ филми, носещи в себе си отпечатъци от драма, мелодрама, комедия, трагедия, трагикомедия, романс в пропорции абсолютно и единствено алмодоваровски. Към всичките - "Ела, завържи ме!", "Жени на ръба на нервна криза", "Високи токчета", "Кика", "Всичко за майка ми", "Говори с нея", "Завръщане", "Кожата, в която живея" - без последният, най-новият, „Болка и величие“.

На 25 септември 2019 г. големият испански режисьор навърши 70 години и отпразнува юбилея си с филм, разбира се. Филм, изтъкан от късове живот, спомени, образи, мигове, забили се в сърцето и останали там сякаш завинаги. „Болка и величие“ не е традиционен автобиографичен филм, разказващ живота на автора си последователно или спазвайки поне някаква хронология. В същото време Алмодовар не е търсил и някаква по-екстравагантна форма, в която да помести всъщност доста необикновената история на живота си. Филмът е тих, унесен, интровертен, „аналогов“ наратив за настоящето на режисьора, в което като слънчеви зайчета се гонят отблясъци и аромати от "пещерата" на детството му, страстите на младостта, от непреболедуваната му голяма любов, спомените за майка му ("Пенелопе Крус въплъщава образа на майката за мен" - казва Алмодовар), за работата, филмите, всички вълшебни прахчета и магически хапчета, с които лекува горчивината, тъгата, желанията самотата си...

Най-великолепното в „Болка и величие“ - като изключим Антонио Бандерас, за когото ще стане въпрос след малко – е, че Алмодовар разказва за живота си достатъчно интимно, но при все това успява да съхрани „цветето на неговата тайна“, ако перифразираме заглавието на един от шедьоврите му („Цветето на моята тайна“, 1965, в който булевардната писателка Лео обува едни обувки и те сякаш залепват за крака й и тя не може да ги събуе – ето така обичам да преразказвам този филм ). Изключително майсторство е нужно, за да овладееш свръхчувствителния материал, с който работиш – а в случая това е собственият ти живот – и да успееш да го филтрираш до такава степен, че да изчистиш всякакви примеси, утайката, евтиния сантимент, патоса на носталгията, всякакво самоосъждане, самосъжаление, всякакъв творчески нарцисизъм. Всеки може да открие себе си във филма на Алмодовар. Не е необходимо да си мъж, испанец, хомо- и/или транссексуален,70-годишен, наркоман, велик кинорежисьор. Аз открих себе си и собствения си живот в този филм, без да съм нито едно от всички изброени по-горе неща.

За да ти влезе някой или нещо под кожата, първо трябва да те привлече към себе си, а после да те нарани. Антонио Бандерас вече е под кожата ни – едва след този филм обаче. Защото с всичко, което е правил до този момент през годините – и холивудските му приключения, и „Ела, завържи ме“ и другите филми на самия Алмодовар – той ни приковаваше към себе си, а сега вече и наистина ни наранява. С времето, оставило стъпките си върху лицето му, побелялата коса, потопените в неописуема нежност и тъга очи, които толкова контрастират на вечно ярките му дрехи… Бандерас прави изключителна роля, една от най-добрите в кариерата си, а може би и най-добрата.

Алмодовар има филм със заглавие „Лабиринтът на страстта“, но това заглавие съвсем спокойно може да се пренесе и върху живота му, пък и върху останалите му филми. Вечно ще се скита из лабиринта на страстта и никога няма да излезе от там, ясно е. А „Болка и величие“ е един от филмите на годината. Оставете му се.