В Щатите регламентирана ли е законово обмяната на биологичен материал? Даряването на яйцеклетка например безвъзмездно ли е, или се заплаща?

Във всеки щат има различни закони. Но като цяло донорството е легално и има правила, които трябва да се спазват. Между желаещите да дарят и приемащите има посреднически агенции. Те осигуряват и психологическа консултация за двете страни. При сурогатното майчинство е по-сложно – не във всички щати е узаконено. В Ню Йорк например не е легално, затова се ходи или в Кънектикът, или в Ню Джърси, където сурогатната бременност е законово регламентирана. Извън закона е търговията с ембриони, защото се смята, че е търговия с човешки същества. Можеш да подариш ембрион, но не и да продадеш. Ала се случва – имам приятелка, чиято психоложка й уреди да си купи ембрион от едно семейство, на което му бяха останали след процедура за инвитро няколко руси и синеоки дечица.

И в романа ви има доста нарушения на морално-етични норми, че и на закони...

Той затова е трилър!

Нормално ли е в Щатите приемниците на биологичен материал – как звучи само, все едно не става въпрос за яйцеклетка или семенна течност – да познават донора?

Има два вида донорство – анонимно и неанонимно. Повечето хора, които познавам, предпочитат да не познават донора. Но има и хора, за които е важно да одобрят донора лично, а не по каталога. В случаите, когато сестра ти, сестрата на съпруга ти или близка приятелка се съгласи да ти даде своя яйцеклетка, има известен риск от опасно привързване към детето. Разказвали са ми случай, в който едно семейство е избягало в Австралия от лелята на детето, с чиято яйцеклетка е било заченато.

Замисляли ли сте се, че когато природата не е дала на една двойка да има свои биологични деца, с това тя иска нещо да им каже?

Безплодието е заболяване, което трябва да се лекува. То е същото като да ти се пукне апендицитът и да не те оперират, защото в това е имало някакъв дълбок смисъл. Или някой е блъснат от кола и вместо да го закараме в болницата, да го оставим на съдбата му. Стерилитетът не е по-различен от диабета или астмата според мен. От това, което като философ съм мислила и премисляла, няма голяма разлика между лекарската намеса при заболяване и при забременяване или износване на дете.

Не съзирате ли нещо нездраво във фиксацията на повечето жени в раждането на дете на всяка цена?

Да, това съм го показала в образа на Лана, чиято идея да има бебе я погубва като личност. Тя си дава сметка, че губи хората около себе си, собствените си стремежи, работата си. Това се случва при всяка обсесия, ставаш като кон с капаци.

На жени ли разчитате повече да четат романа ви?

Да, над 80 процента от четящите са жени. А и издателството рекламира книгата като подходяща за женската публика. Затова бях изненадана да чуя, че и мъже я харесват. Чудех се защо са я прочели, след като е насочена към дамите.

Може би защото се опитват по-добре да ни разберат!

Бих искала да е така. Но съм забелязала, че ние четем мъжки книги, ходим на мъжки филми – екшъни и трилъри, но те не гледат романтични комедии.

Мъжът ви кога прочете „Майката на дъщеря й“?

Той ми е най-добрият редактор. Винаги хваща, когато някъде ме е домързяло. Съветите му са много смислени и ги следвам. И прочете всички версии, милият.

Как пробихте в едно от най-големите издателства в САЩ?

Литературната ми агентка се среща с издателите. Преди да обяви книгата ми на всички издателства, беше ходила в две, които предложиха много добри условия. Така избрахме „Пътнам“. Вече имам договор с тях за втория ми роман.