Блатечки, Сано, Алек Алексиев – задругата на бащите
eva.bg 09 November 2019
Александър Алексиев
Тримата актьори с признания на тема бащинство послучай задаващата се Седмица на бащата (11 – 17 ноември):
Александър Алексиев, баща на две момичета:
От малка оставяме Ая (по-голямата дъщеря) да пада и става. Не сме реагирали истерично на сблъсъците й с асфалта. Веднъж се наложи да търсим помощ в Пирогов, поискаха ми ЕГН-то й. Обадих се на майка й. Още не го знам.
Александър Сано, баща на момче и момиче:
Аз ги имам в телефона.
Исках да ги науча, че никой за нищо не им е длъжен и да бъдат благодарни хора. Гледам да не си задавам въпроса дали съм добър родител.
Никога не поръчваме детски менюта. С майка й поръчваме за нас, а Ава чопли от нашите чинии.
Асен Блатечки, баща на момиче и момче:
Борил знае, че не трябва да яде Макдоналдс. С децата си съм говорил като с възрастни хора. Включително за секса. Няма пчелички и мушички. Говоря в прав текст, но когато сами са питали, не съм ги натискал да им обяснявам.
Александър Сано:
Обяснил съм на сина си кои наркотици никога не трябва да се ползват. Имат глава на раменете.
Алек Алексиев:
С Ая сме говорили за зависимостите. Тя гледа „Доза щастие” преди три дена (Дъщерята на Алек Алексиев играе във филма, сниман от майка й Яна Титова. Във филма по действителната история с хероинова зависимост на журналистката Весела Тотева участва и Алек Алексиев.)
Александър Сано:
Детето не трябва да има съмнение, че го обожаваш. Наше задължение е децата да виждат щастливи родители. В 90% от ситуациите дъщеря ми чува от мен – спокойно, всичко е наред. Гледам да доближа детството й до моето, сред природата.
Алек Алексиев:
Шесто лято сме на каравана, да ходят голи и боси, да имат свобода. Далеч от електрониката.
Водещият на разговора Константин Вълков разказа и за собствения си опит като баща на две деца. Не съм баща тип "майка орлица", времето ми с детето не е време за него, а време с мен, не си редя графика по децата си, не съм им в услуга, но правя така, че да им е интересно с мен, научил съм ги какво значи не, въпросът е не колко време прекарваш с децата си, а как.