Баща ми в моите очи не е бил герой, казва Яна, дъщеря на известния морепавател Дончо Папазов. Дори когато са прекосявали заедно световния океан на яхтата „Тивия“, той е бил просто татко.

Баща ми беше моят герой, казва тв водещата Искра Ангелова.

Какви са съвременните бащи, на какво искат да научат децата си, помага ли чувстото за хумор, и, не на последно място, умеят ли да простират – около тези теми гравитираха разговорите по време на конференцията „Бащите говорят“, която събра дузина известни личности в „Сити Марк Арт Център". Изглежда, че времената на бащата господар са останали в миналото, и че бащите са също толкова чувствителни, понякога недоспали, понякога объркани, като нас, майките, а леко подценяваната им роля във времената на girl power е много, много важна за дъщерите и синовете им. Просто няколко думи по темата.

Бащите не казват „не“.
Дончо Папазов: Не й казвах никога „не“, защото знаех, че ще се сблъсква често с тази отвратителна думичка. Ако непрекъснато казваш „не“, ще създадеш комплекси.

Бащите казват „не“.
Михаил Стефанов, организатор на Младежкия фестивал по изкуствата THE BRIDGE: Наблюдавам, че децата, с които родителите искат да бъдат „приятели“, имат усещането, че родителите им не се интересуват достатъчно от тях. Родителите трябва да слагат граници. Аз имам широки граници, но се случва да предупредя дъщерите си: близко сте до границата. И това дава моментален ефект.

Бащите не спят.
Михаил Стефанов: Още помня датата, когато първата ми дъщеря спа цяла нощ.
Мария Чомарова от „Асоциация Анимус“, организатор на конференцията, към Михаил Стефанов: Вашето безсъние, разговорите с тях, приказките преди заспиване, споделените чувства са най–голямата зестра, която дъщерите ви могат да получат.
Любомир Ноков, баща на 3 деца, спортист, мениджър, съпруг на Маги Малеева: Синът ми като бебе спеше върху мен, използваше пръста ми вместо биберон.
Надя Кожухарова, психоложка и съпруга на режисьора Стефан Командарев: Раждането на дете е голяма радост, но е свързано и със загуби – на свобода, на сън.

Бащите имат време.
Яна Папазова: Важно е родителите да правят нещо дълго време с децата си.
Надя Кожухарова: Все не намирахме време да поиграем на една нова настолна игра със сина ни и той ни попита: Какво имате против мен? И намерихме време.

Децата помагат на бащите.
Кубрат Пулев, баща на две момчета, боксьор: Станах баща на 24 години и това ми помогна в бокса. Дотогава имах психологически проблем да премина от категорията на юношите към мъжете.
Дончо Папазов: Детето също може да възпитава баща си – с ценностите на друго поколение. Яна ми е помагала да мисля по по–съвременен начин.

Децата помагат на бащите да се научат да простират.
Цветан Цветанов, баща на 3 дъщери, политик: Още с първата ми дъщеря се научих да простирам.

Три важни неща, на които един баща може да научи детето си.
Йордан Жечев, баща на 3 деца, рекламист, син на литературния критик Тончо Жечев: Това са трите неща, на които бих искал да ги науча:
– търпение /учи ги като готвят заедно, защото дори за сваряването на едно яйце трябва време/
– не да не чуват „не“, а да чуват „да“
– да говоря с тях за големите теми, включително смъртта /бащата на Йордан умира, когато синът му е още малък, но го е подготвил по темата за смъртта. Аз нямам травма, казва Йордан Жечев/.

Родителството е роля.
Любомир Ноков: Като баща излизаш от главната и преминаваш в поддържаща роля.
Орлин Тодоров, психоаналитик: Основната функция на бащата е да предпазва от заплахите на външния свят и от собствената агресия.
Маги Малеева: Много е важно децата да те виждат в трудни моменти и как се справяш с тях.

Бащата като супергерой.

Искра Ангелова: Баща ми четеше Ницше и Достоевски, смяташе се за свръхчовек, но имаше и своята ранима страна. Най–голямото удоволствие беше, когато я проявяваше. 

Бащата като супергерой със супер чувство за хумор.
Дими Стоянович, тв водещ и модератор на „Бащите говорят“: Баща ми имаше много черно чувство за хумор. Когато се раждам аз, той е по–възрастен. Идва пред Майчин дом с плакат, на който пише „Стари родители – млади сираци“.
Таньо Шишков, баща на 3 деца, шеф готвач: Родителството е като приятелството, дава подкрепа, дава пари. Само че при родителството парите никога не ти ги връщат.

Бащата като липса.
Писма с автентични послания на деца между 6 и 13 години към техните бащи, които бяха прочетени на конференцията:

За най-добрия тате.
Мили тате, много ми се иска да не си ходиш. Но знам, че няма как, защото просто трябва да отидеш в друга държава. Цяла нощ съм сънувала теб, тате, и въобще не ми се иска да си далеч от мен и сестричката ми.

Здравей, тате,
Желаем ти щастие, здраве и много пари през целия живот. Ако можеш ела на пицария.