Дивният Парос
Останал в сянката на по-големия и по-буен брат Миконос, ревниво пазейки статута си на спокойно райско кътче, Парос е красивото зелено убежище на Цикладите. Задължително е островът да присъства в списъка на дестинациите, които просто трябва да посетите
Любомир Василев 02 November 2019
Представете си да се разхождате в градче, където шумът на цивилизацията е заменен от постоянното жужене на цикадите и рева на магаретата; някъде из калдъръмените улички се носи миризмата на прясно изпечено сладко от смокини, по плочите пред бяло-сините къщи на слънце се припичат безброй котки и всичко това под акомпанимента на прибоя на кристално сините води.
Това е малка част от средиземноморската приказка на Парос, а летните ветрове ще ви помогнат да стигнете там, където всичко хубаво тепърва предстои.
Парос е островът с най-прозрачния и нежен мрамор в света, като дори известната Венера Милоска е издялана именно от него. Не случайно отблясъците му ни следват по всички живописни площади. Там, където морето среща земята и слънцето щедро споделя топлината си през цялата година, вкусът придобива ново измерение. Соленост, ароматност, сладост изпълват сетивата, когато са комбинирани правилно, точно както местните умеят да го правят.
Храната в Парос е уникална. Кухнята е средиземноморска, запазила традициите на Цикладите. Хранителните навици се определят от същите тези традиции. Плодове, зеленчуци, риба, зехтин и вино – какво по-хубаво от това? Опитайте се да замените бялото сирене в гръцката си салата с някои от местните сирена тук като купаници или ксиномизита, добавете прочутите сухари от Парос и ще бъдете щастливи.
Наистина няма да сте видели острова, ако не сте ходили по измитите бели калдъръмени алеи на стария град Науса, водещи към живописното му пристанище. Запазена марка за идентичността на местното градоустройство, тези малки, подобни на лабиринт улички, са спокойни и тихи в летните утрини, но веднага щом настъпи нощта, започват да си партнират с хората и живота, отвеждайки към най-добрите ресторанти на острова.
Барбароса е именно едно от тези места. Винаги съм вярвал, че ходенето на ресторант е социално преживяване и освен добрата храна, дизайнът, мястото, вибрациите на хората, които го посещават, са също от голямо значение. Всичко това го има тук. Барбароса се намира на може би най-сниманата местна локация в края на пристанището. Собственичката Евгения създава място, в което традицията се съчетава хармонично със съвременните принципи в кулинарията. Започнете пътуването с нахут с каперси, приготвен на пещ, след това поръчайте бавно варен октопод, сушен на слънце, с вино и фава (вид жълт грах), а за финал – известния тук буйабес Барбароса с миди, скариди, филе от риба и бульон от раци.
Стилви е друг много добър ресторант тук. По отношение на модерния си дизайн прилича по-скоро на ресторант в Миконос и изненадва със съвременния прочит на традиционните цикладски рецепти. Това е място с висока естетика – минималистичен оазис, доминиран от белия цвят и необработената дървесина. Намира се в един от най-живописните вътрешни дворове на Науса. Името му идва от гръцката дума, която описва светенето и мигането на звездите, точно такива, каквито има в изобилие в небето над острова.
Левантис е най-добрият ресторант в столицата Парикия. Повече от 50 години посреща своите клиенти, сервирайки съвременна гръцка кухня. Под сянката но 200-годишната лоза в градината традиционните ястия срещат модерните средиземноморски обрати и се чувстват прекрасно.
Сипарос се намира на разкошния плаж Санта Мария и е известен освен със страхотната си храна и с невероятното си местоположение. Този елегантен морски ресторант предлага свежи средиземноморски ястия, Превърнал се е в модерна кулинарна дестинация, където всичко е прясно и сервирано по много висок стандарт.
Както обичам да казвам, където и да си по света, на третия ден ти се дояжда италианска храна, затова ви представям Лоло’с. Когато през 2008 г. Стефано Джентили отваря този италиански ресторант в Антипарос, той тотално променя представата ни за обикновена пицария. Тук пиците се правят по стара римска рецепта, наречена пинса. Пинсуеле означава насилствено натискане надолу. Това е рецепта от древен Рим, при която тестото е фина амалгама от различни видове италиански брашна, смесено с екстра върджин зехтин и сол и отлежало 36 часа. Резултатите са пропорционални на броя на лодките, акостирали на марината пред ресторанта. А домашното тирамису с бишкоти и маскарпоне ще ви накара да се размечтаете.
Spaghetti Kitchen препоръчва/
Barbarossa
Stilvy
Levantis
Siparos
Lolo’s