Когато съпругът на Чизу Саеки умира от рак, тя е на 42. Преди 18 години е получила лиценз за козметик, работила е няколко години в козметичен салон, после постъпва в „Герлен”, после работата на съпруга й я отвежда в Сан Франциско, където проучва нови козметични продукти за японския пазар. И въпреки добрата си кариера, когато съпругът й си отива, тя тотално губи опора. Изпада в трайна депресия и сякаш нищо от това, което е научила в козметичния бизнес, не може да й помогне: косата й губи цвят и блясък, под очите й се появяват торбички, кожата й сивее като на жена, която е с 30 години по-възрастна. Не се сеща или по-скоро не смее да се погледне в огледалото. Един ден все пак събира смелост и го прави – насаме, вкъщи.

„Направи огледалото свой съюзник”, пише тя в книгата си „Японската революция в грижата за кожата”, която отскоро е по българските книжарници. Това означава да се вгледаме внимателно в лицето си, без да сме твърде критични към недостатъците си – понякога точно това, което смятаме за недостатъчно красиво у себе си, ни прави уникални и се харесва от околните. Саеки сан призовава да се вгледаме в лицето си не с емоция, а за да потърсим там информация.

„Има три основни начина да проверите сами лицето си – пише тя в книгата си, - да погледнете, да докоснете, да попитате.” И дава пример. Наблюдавайте за променен контур и ако забележите, че ъгълчето на дясното око е по-ниско от това на лявото, дясната половина на лицето ви е провиснала. Можете да енергизирате мускулатурата й, като дъвчете повече на тази страна.

„Японската революция в грижата за кожата” е изключително практична книга, с много илюстрации и примери за конкретни действия. Един от най-симпатичните съвети е да включим активно дланите и пръстите си в грижата за лицето. За Саеки сан те са основно пособие при масажиране, измиване, тестване на кожата, което върши работата на скъпа диагностична техника. Нарича ги върховен инструмент, който може да прецени нуждите на кожата, да я изглади като ютия, да я затопли и успокои, да й помогне да усвои по-добре продуктите.

Друг постулат е, че кожата трябва да бъде оставена да „пости” веднъж седмично, едно наплискване на лицето в този ден е достатъчно. Според Саеки сан повечето жени в съвременността прехранват кожата си с козметични продукти, тъпчат я с често ненужни „калории” и така я съсипват – проблем, който добре познаваме от борбата с килограмите на тялото. Тя дава пример със сънародничките си, които прекаляват като първо, измиват лицето си с почистващ лосион, после още веднъж – с вода и сапун, и вече раздразнената и изсушена кожа мажат със скъп крем, за да компенсират сухотата й. „Ако искате добра кожа, имайте куража да се отдръпнете от козметичните продукти”, пише Чизу Саеки. Кожата притежава самопочистващ механизъм, който прекаленото почистване уврежда.

Може би защото навън продължават летните горещини, но един от съветите, който веднага приложих, е да пъхна в камерата увита във фолио памучна кърпа, която след това сложих върху лицето си. Получи се усещане за експлозия от свежест, за ангелска чистота, при това с минимални усилия от страна на козметичен минималист като мен (минимализъм в случая е по-любезното название за мързела).

След смъртта на съпруга си Чизу Саеки работи като международен мениджър за „Парфюми Кристиан Диор”. През 2003 г. се оттегля от корпоративна кариера и издава първата си книга, следват още 30, до един бестселъри с продажби, надхвърлили 3 милиона екземпляра. Днес тя има собствена компания с школа за красота, пише за водещи женски списания в Япония и е редовен гост в телевизонни предавания. Нейните козметични съвети се одобряват от дерматолозите не само в родината й, но и в целия свят.

Чизу Саеки така и не се омъжва отново, но твърди, че е постоянно влюбена. Новите й любими са киноактьорите, които вижда на екрана, и тя ги сменя с лекота. Твърди, че въображаемите й любови са достатъчно мощно средство за стимулиране на женските хормони. Разтупкващо сърцето вълнение е чудесна добавка за здрава кожа, пише малката голяма революционерка от Токио.

„Японската революция в грижата за кожата” е издадена на български от „Колибри”.