Фетие и Олудениз - скритите бижута на турската ривиера

30 милиона туристи всяка година опитват традиционното турско гостоприемство и повечето от тях се връщат отново. Защото всеки път откриват нови и нови места, артефакти, градчета, селца, ястия и занимания, в които се влюбват

Милена Попова 18 август 2019

Делтата на река Далян, рибарските корабчета и плажът Изтузу

Снимка: Emerald Travel

Каква е тайната на Турция, която я нарежда сред първите 10 най-посещавани от туристи страни в света? Приказното крайбрежие с топли чисти води и пясъчни плажове, превъзходната кухня, поднасяна в изобилие? Дългият сезон, отличното обслужване, превърнато в задължителна част от отношението към всеки турист, независимо от „категорията“ му? Всичко това, плюс факта, че Турция винаги има скрити „бижута“, които може да извади на туристическата борса.

30 милиона туристи всяка година опитват традиционното турско гостоприемство и повечето от тях се връщат отново. Защото всеки път откриват нови и нови места, артефакти, градчета, селца, ястия и занимания, в които се влюбват. Аз съм една от тези туристи, които отнасят със себе си всеки път частица от топлината на Турция и спомена за един нов залив, в който мечтаят да се върнат.

Фетие: цвят на изумруд, вятър с дъх на шафран

Кацаме на летището в Даламан и на път към Фетие спираме в Далян – градче на реката Далян (същата дума като името му използваме и ние за вертикални мрежи, с които се лови дребната морска риба, например гюмюш). Докато закусваме на брега на реката, която тежко влачи нефритените си води към морето, домакините ни разказват за скандала отпреди повече от 30 години, направил градчето известно – за спрения строеж на луксозен хотел близо до плажа Изтузу. Поради опасността от изчезването на големите един метър морски костенурки проектът е спрян, а плажът е обявен за защитена зона. През 1995 г. Изтузу е наречен Плажът на костенурките и печели приза за най-чиста пясъчна ивица в света. Еколози и местни жители дават дежурства през октомври за опазване на ценните яйца на големите костенурки от хищници и бракониери. На много от плажовете в Мула можете да видите жълти табели с нарисувани костенурки и предупреждения да не идвате на плажа нощем, да не използвате светкавици и да не безпокоите костенурките.

Наслаждаваме се на безкрайната и като време, и като изобилие турска закуска – сладък и гъст турски чай в стъклени чаши, подсладен с мед от бор, нещо което си заслужава да купите като сувенир, хляб лаваш, сладко от зелени орехчета с карамфил и кардамон, безкрайни турски разядки с патладжан, извара, маслини… Пием сок от нар, ферментирал сок от лилав морков и на едри глътки – свежия и ароматен въздух на Далян.

В скалите, които обграждат реката, високо над нас, са изсечени преди повече от 1600 години (около 400 г. от новата ера) гробници. Трудно е да достигне човек до тези ликийски гробници, почти невъзможно, по кози пътеки, които ви изкачват на 150 метра по отвесната скала. В гробниците с петметрови колони, островърхи арки и изсечени фигури и монументални сцени са скрити саркофази и урни, тайни и обредни мистерии на древната държава Ликия – югоизточната част на вилает Мула. Душите на мъртвите така са не само защитени, но и по-близо до Бога, гледайки отвисоко над земните радости…

А земните радости са на една ръка разстояние до нас. Топло и ласкаво слънце, цъфтяща природа, вечното море. Близо до брега минават с тихо мърморене рибарски лодки – плъзгат се по водата като водни змии, гладки и изящни…

Пропуснала съм тази подробност, но я научих от неуморната пътешественичка и журналистка Маги Гигова: жителите на Далян се гордеят, пише тя, че звездата от „Спасители на плажа“ Дейвид Хаселхоф е съсобственик на сладоледовия бар „Гердерс“ в тяхното градче и все се намира по някой очевидец, който го е виждал да стои зад бара. Пропуснала съм тази информация, вероятно заета да опитвам виртуозните турски сладкиши. Каквато, впрочем, е цялата турска кухня, следваща принципа на Мечо Пух: колкото повече, толкова повече.

Продължаваме към Фетие. Пътят се вие по скалите, тесен и високо над заливите. Слънцето се оглежда в кристалните води, сред които като бисери са пръснати бели яхти. Ослепително бяло, ослепително синьо, ослепително зелено. Три цвята, които събуждат енергията и вдъхват живот.

Спускаме се към Фетие и отгоре наблюдаваме яхтеното пристанище с подредени една до друга големи яхти. Оттук, впрочем, можете да отидете с ферибот на гръцкия остров Родос. Бели къщи, сини кафенета, зелени борове. Ритъмът на вечността.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР