За съжаление, нейният любовник също не обича да употребява една и съща жена многократно и я напуска заради друга. Тогава Дорис завърта главата на виконт Кастелроуз, когото намира в един клуб отново в Мейфеър. Колумнист във вестник, богатият виконт я засипва с бижута, кожи и картини. „Аз не съм просто влюбен. Аз съм обсебен“ – така виконтът отговаря на предупрежденията й, че ще се разори. Също като Рандолф Чърчил той бил пройдоха и непрокопсан син на силен, властен и прочут баща. Жени се за Дорис през 1928 г., когато тя е на 28 години. Заради тази сватба майка му лейди Кастелроуз се заканва, че ще го обезнаследи. Четири години по-късно, когато аферата на съпругата му с двамата Чърчил става публично известна, виконт Кастелроуз иска развод. След още няколко години разводът е факт. Кратката история на техния брак, завършил със скандали и дори публичен побой в един ресторант, не променя стила и характера на Дорис.

След развода си тя прелъстява Сесил Бийтън, прочутия с портрети на кралица Елизабет и Грета Гарбо фотограф, а след него акостира в прегръдките на американката Марго Флик Хофман. Излишно е да споменаваме кой плаща сметките, нали?

Двете се установяват в Ню Йорк и по-късно се разделят. За да си плати наема и сметките, Дорис Делевин продава част от бижутата си. Когато се качва на парахода, за да се върне в родината си, е без пари. Годината е 1942, в Европа бушува война, а на пристанището в Англия я чакат детективи за разпит – продажбата на диаманти във военно време е забранена.
Останала сама, без пари и с висящо разследване на престъпление, тя се чувства твърде стара и уморена да започне отново играта на прелъстяване. Взема свръхдоза приспивателни и умира в скромното си легло в един хотел на 42 години.