Три сестри, част II - Захари Карабашлиев и Ивелина

Зад всеки удивителен мъж стои по една удивителна сестра. EVA илюстрира тази безспорна истина с помощта на три сестри на трима известни мъже – продуцента на „Откраднат живот“ и „Дяволското гърло“, на „Комиците“ и „Столичани в повече“ Евтим Милошев, журналиста Ивайло Нойзи Цветков и писателя Захари Карабашлиев. Те представят своите сестри и историите си с тях

Ваня Шекерова 07 август 2019

Снимка: Светослав Караджов

Добрите мъже обикновено имат не само добри майки, но и добри сестри – това заключава изследване, публикувано в The Journal of Family Psychology. Изследването стига до извода, че мъжете със сестри се отличават с по-голяма способност да съчувстват, да общуват и да решават конфликти. Участвалите в изследването са категорични, че когато имаш сестра, животът е по-малко самотен. По-вероятно е да разговаряш за проблемите със сестра, отколкото с брат.

Мъжете, израснали със сестри, по-добре общуват с жените като цяло. А генералният извод е, че голямото семейство е хубаво нещо. Братята и сестрите са с нас през целия ни живот, така че е добре да се работи върху отношенията всеки ден.

EVA избра героите на тази фотосесия не случайно – мъжете в семейните двойки са ярки личности, постигнали успех и известност с таланта си. Общото между тези двойки е, че и при трите разликата във възрастта е седем години. Има и друго: и трите дами са много красиви и елегантни. Вярно, сестрата на Нойзи познаваме като бивш модел, но със същия успех бихме включили в модни фотосесии и сестрите на Евтим и Захари.

От разговорите и сесията ни остана усещането за лекота в отношенията, смях и удоволствие. Дори и в детските им години помежду им не е имало съперничество, а разбирателство, споделяне и грижа един за друг, продължаващи и сега, преминаващи в отношенията между техните деца. А доколко сестрите са повлияли на формирането на характерите на своите братя, на тяхното усещане за света и неговата по-нежна половина, съдете сами.

ТРИ СЕСТРИ, ЧАСТ II - ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ И ИВЕЛИНА

Захари Карабашлиев: Ивелина ми показа, че жените не бива да бъдат оставяни на демоните на мълчанието

Какво си спомняш от появата на сестра ти в живота ти?

Големия корем на майка ми преди да отиде с жигулито в родилния дом.

Имаше ли ревност заради вниманието на родителите към нея?

Имаше нещо като ревност, но преди да се роди бебето. Спомнях си, че имах много тъмни планове за него, ако се случи да е момиче, а не момче. Исках непременно да е братче – да играем на индианци и каубои, да лудеем заедно. Но не беше момче. Изглеждаше сладко бебе, разбира се, с изключение на една подробност, която пролича, когато развиха пелените – главата й отстрани беше издължена и някак уголемена. Оказа се, че при раждането били използвали някакъв вакуум, за да я издърпат, от което мекото й черепче се деформирало. Увериха ме, че за два месеца главата й ще се изправи, но за мен това изглеждаше невъзможно. Спомням си ясно, че въпреки тази деформация заобичах внезапно малкото същество. И си мисля сега как нашите граници на емпатия са условни. Ние имаме капацитета да обичаме всеки, въпреки всичко. Четиридесет дни по-късно черепът на сестра ми придоби формата, която има и днес.

Споделяше ли с нея играчки и лакомства?

Всичко съм споделял винаги. Относно лакомствата – и двамата обичаме да ядем едни и същи неща – сирене, пържени картофи със сирене, баница със сирене, боб яхния (в компанията на сирене), сирене с червено вино, сирене със сирене… А и нещо много типично за двама ни – ние обичаме зелени сливи със сол. Да, зелени сливи със сол. Близваш плода, натопяваш го в сол, хапваш, пак сол, пак хапваш… Нямам представа защо. А ето че сега е и сезонът на зелените сливи.

Случвало ли се е да я защитаваш от нещо или някого?

Когато взе да пораства и да се превръща в красиво момиче – да. Бях горд, че това момиче е моя сестра, но и осъзнавах, че аз съм по-големия брат, че трябва да мога да я защитавам. И съм го правил. Не по най-дипломатичния начин, за съжаление, но тогава съм разбирал нещата по-ръкопашно… Имаше един доста критичен момент, в средата на 90-те, във Варна. Беше последната й година в гимназията, мисля. Беше свързан с работното й място – Ивелина работеше от малка. Та там имаше някакви проблеми със свой колега, някакъв уж началник… неприятен инцидент (преразказал съм го почти както си беше в романа ми „Хавра“), от който обаче разбрах колко малко е нужно, за да се възпламени у мен неподозиран гняв, колко кратък е пътят към насилието, как лесно можеш да се окажеш на бързата лента към злото…

На какво я научи ти самият? А тя на какво те научи?

Мисля, че й помагах да учи буквите, да чете. По-късно в тийнейджърските години – да опитва да мисли критично. Да бъде отговорна. От нея научих най-изненадващи неща, като например, че не винаги съм прав, че не всичко може да се реши веднъж завинаги, че понякога е по-добре да НЕ правиш нещо, вместо да го правиш в неправилното време и т.н. …

Спорехте ли за нещо, имаше ли смисъл въобще да спорите?

Не помня някога да съм спорил сериозно със сестра си. Нито някога да сме се карали.

Водеше ли я с теб, когато излизаше с приятели?

По-скоро, когато идваха у нас приятели, тя винаги беше част от компанията. Много музика слушахме с нея, през цялото време, израствахме на музика. А тя танцуваше страхотно, хореографираше някакви свои приятелки, танцуваха постоянно. Записвах й на два касетофона компилации с музика, разни миксове – хем да е рокаджийска, хем да става за танцуване.

Дразнеше ли те с нещо сестра ти? Портеше ли те?

Правел съм й забележки, когато ходеше с наведени рамене и глава. В един период, за да се научи да върви изправена, реших да я принуждавам да ходи с една книга на главата си – „Спомени и размисли“ на съветския генерал Жуков. И така – с часове. Правех го, защото мислех за нея. Тя още ми го припомня. Никога за нищо не ме е портила.

Беше ли горд с нея, когато се превърна в истинска красавица?

О, да. Но още повече, когато се превърна в млад, мислещ човек. Ходил съм на родителски срещи в нейната гимназия – аз бях едва студент, когато тя бе гимназистка, но държах да ходя на родителски срещи. Учеше френски, бях много горд, че сестра ми знае френски. Но то бе нищо в сравнение с това, което се случи по-късно. Аз заминах за Америка, а тя за Холандия – всеки по своя път. И когато се видяхме 2 години по-късно и я чух как говори с холандци на родния им език, бях изумен – от устата й се сипеха някакви непроизносими звуци, които очевидно означаваха разни неща. Това сестра ми ли беше? Как успя!? За мен това остава мистерия.

Искаше ли и искаш ли и сега да чуеш мнението й и за какво?

Разбира се. Всяко свое важно житейско решение съм споделял с нея. Какво мисли тя е от решаващо значение за мен, защото тя е най-добронамереният човек, когото познавам. Дилеми от личен характер, професионален, всякакъв… са били винаги открито дискутирани с нея.

На какво Ивелина винаги е можела да разчита в твое лице?

На всичко! На абсолютно всичко.

В какво сте тотално различни?

Аз съм по-мнителен към непознати. Различаваме се и по това, че тя не гледа „Игра на тронове“ (което е недопустимо). Също така… тя има един чифт обувки, който аз тотално ненавиждам. Не мога да си представя, че ги носи, мисля, че го прави нарочно, за да ме дразни. И за да съм напълно ясен – това са обувки с леопардов десен.

Как сестра ти ти помогна да проумееш поне донякъде жените?

Кой е казал, че съм проумял поне донякъде жените?! Това въобще възможно ли е? Но вероятно съм понаучил нещо за тях с отворените дълги разговори, които сме имали винаги. Имали сме нелеко детство, но това ни е сплотило, защото двамата винаги сме общували. И винаги с хумор, със смях, заливали сме се от смях, до побъркване… Живели сме и двамата много години далеч един от друг, но никога не сме прекъсвали връзката си – постоянно говорим по телефона и на живо. Ето това също съм научил – че с жените трябва да се говори. Не бива да бъдат оставяни на демоните на мълчанието.

Споделял ли си с Ивелина сърдечни вълнения?

Да. И безсърдечните също. И в своите най-тежки моменти съм осъзнавал важността на тази наша връзка. Да си на една ръка разстояние от някого, който те разбира и те обича безусловно.

Виждаш ли у жена си нещо от сестра си? И нещо от себе си в нейния мъж?

Добротата, интелекта, грижовността на жена ми Вера. А в мъжа й Петър Дундаков (композитор, продуцент, професионален музикант) виждам любовта към музиката, както и познатите остри ръбове на характера.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР