Три сестри, част I - Ивайло Нойзи Цветков и Биляна

Зад всеки удивителен мъж стои по една удивителна сестра. EVA илюстрира тази безспорна истина с помощта на три сестри на трима известни мъже – продуцента на „Откраднат живот“ и „Дяволското гърло“, на „Комиците“ и „Столичани в повече“ Евтим Милошев, журналиста Ивайло Нойзи Цветков и писателя Захари Карабашлиев. Те представят своите сестри и историите си с тях

Ваня Шекерова 05 август 2019

Снимка: Светослав Караджов

Добрите мъже обикновено имат не само добри майки, но и добри сестри – това заключава изследване, публикувано в The Journal of Family Psychology. Изследването стига до извода, че мъжете със сестри се отличават с по-голяма способност да съчувстват, да общуват и да решават конфликти. Участвалите в изследването са категорични, че когато имаш сестра, животът е по-малко самотен. По-вероятно е да разговаряш за проблемите със сестра, отколкото с брат.

Мъжете, израснали със сестри, по-добре общуват с жените като цяло. А генералният извод е, че голямото семейство е хубаво нещо. Братята и сестрите са с нас през целия ни живот, така че е добре да се работи върху отношенията всеки ден.

EVA избра героите на тази фотосесия не случайно – мъжете в семейните двойки са ярки личности, постигнали успех и известност с таланта си. Общото между тези двойки е, че и при трите разликата във възрастта е седем години. Има и друго: и трите дами са много красиви и елегантни. Вярно, сестрата на Нойзи познаваме като бивш модел, но със същия успех бихме включили в модни фотосесии и сестрите на Евтим и Захари.

От разговорите и сесията ни остана усещането за лекота в отношенията, смях и удоволствие. Дори и в детските им години помежду им не е имало съперничество, а разбирателство, споделяне и грижа един за друг, продължаващи и сега, преминаващи в отношенията между техните деца. А доколко сестрите са повлияли на формирането на характерите на своите братя, на тяхното усещане за света и неговата по-нежна половина, съдете сами.

ТРИ СЕСТРИ, ЧАСТ I - ИВАЙЛО НОЙЗИ ЦВЕТКОВ И БИЛЯНА

Ивайло Нойзи Цветков: Биляна ме научи на отговорност и емпатия

Какво си спомняш от появата на сестра ти в живота ти?

Безусловна радост, наложена донякъде и от строго „патриархалния режим“ на покойния ни баща. Цветан Цветков, светлина по пътя на душата му, просто ме уведоми, че имам сестра – и че оттук насетне до живот ми се вменява задължението да се грижа за нея. Мисля, че не го предадох.

Имаше ли ревност заради вниманието на родителите към нея?

Не. Винаги е имало единствено инстинктивна любов и закрила. Пък и то не е имало кой знае каква „преференция“, защото е малкото момиче – родителите ни са свръхинтелигентни хора, тоест нямаше „стратификация“ тип малката на преден план, всички ние – на заден.

Поверяваха ли ти я да я гледаш?

Разбира се. Аз съм роден „пораснал“, всички ме чакаха да стана „гений“, но по-късно ги разочаровах. Разбира се, и контекстът е важен – в късния соц по-големите деца някак задължително се грижеха за по-малките. Имам и следната случка: връчили са ми количката с бебето да го разхождам из квартала, но внезапно се организира съдбоносен футболен мач между нашия блок и съседния, и след края му аз се плясвам по челото и викам, „копелета, забрайх бебето“. Оставил съм я в количката зад блока. Все пак съм бил на осем. Много ми е важно тук да подчертая ключовата роля на покойната ни баба Будинка – без нея отглеждането на това красиво дете Биляна би било далеч по-трудно. В този смисъл мисля, че и Джорджо Армани, и Джанфранко Фере би трябвало да благодарят на баба Буда.

Споделяше ли с нея играчки и лакомства?

Всички бяха за нея, как иначе.

Случвало ли се е да я защитаваш от нещо или някого?

Мисля, че дори на два пъти съм й спасявал живота като малка. Но не ми се влиза в подробности.

Беше ли за сестра си безспорен авторитет, по-голям дори от родителския?

Струва ми се, че да, особено в тийн-периода й. Но сестра ми е изключителна и с това, че се отнася подозрително към всеки авторитет.

На какво я научи ти самият? А тя на какво те научи?

Научил съм я, вероятно, на сума ти неща, някак неусетно. Например на християнска вяра и на онова на Марк Аврелий – „не постъпвай така, сякаш ще живееш десет хиляди години, сетният час те дебне“. И че животът в хармония с Вселената е онова, което е добро; а хармонията във Вселената е едно и също с подчинението на волята Божия. Тя, на свой ред, ме научи със самото си съществуване и може би несъзнателно, че момичетата са вид цвете, за което трябва да се грижиш. Защото, нали, почвата в сърцето на мъжа е камениста.

Спорехте ли за нещо, имаше ли смисъл въобще да спорите?

Тя не спори с мен. Аз съм нейният наместник на Господ тук. Но на свой ред се опитвам да се издигна до това предизвикателство.

Водеше ли я с теб, когато излизаше с приятели?

Да, разбира се. При едно подобно излизане тя намери бъдещия си съпруг, с когото имаха чудесна дългогодишна връзка и създадоха едно от най-умните деца на света – малкият Христо, който впрочем вече не е малък.

Дразнеше ли те с нещо сестра ти? Портеше ли те?

Не. У нея ме дразни единствено сангвинизмът – но това, предполагам, е защото аз съм непоправим флегматик.

Беше ли горд с нея, когато се превърна в истинска красавица?

То цялото семейство сме красавци, особено майка ни. Аз също бях манекен за малко. Самата Биляна си е красавица от дете, не се е „превръщала“.

Смяташ ли, че си повлиял за формирането й като личност?

Решително да. Свързано е с построяването на личността й в ранните години.

А тя как ти повлия?

Аз и до днес не мога да се отърва от женска любов въпреки усилията ми, но нейната – от сестра към брат – не може да се сравни с нищо. Тя ме научи на отговорност и на емпатия – и че моят комплекс за свръхценност трябва на моменти да бъде приглушен.

Искаше ли и искаш ли и сега да чуеш мнението й и за какво?

Не, разбира се.

На какво Биляна винаги е можела да разчита в твое лице?

На своя вечен ангел. И закрилник. И че който си замине пръв, ще чака другия в ада. Макар че и аз, като Марк Аврелий, съм скептичен относно безсмъртието.

В какво сте тотално различни?

Почти във всичко. Тя се пали лесно, крещи понякога, става жертва на най-различни атавизми. Но е правилно построен човек, извън нереалната й красота. Аз съм умозрителен, философ, ироничен по киркегоровски, не бързам.

Как сестра ти ти помогна да проумееш поне донякъде жените?

Като ме запознаваше с всичките си приятелки манекенки. Не научих нищо, но пък беше хубаво.

Споделял ли си с Биляна сърдечни вълнения?

Не, това би било лош вкус. Ние сме внимателни „аристократи“, все пак.

Виждаш ли у жена си нещо от сестра си? И нещо от себе си в нейния мъж?

Тук ще викна на помощ Дейвид Хюм: „Присъщо е на човека да обича и тези, които му вредят. Ще се убедиш в това, ако си представиш, че са ти роднини, и съобразиш, че грешат поради незнание и против волята си, и най-вече, че не ти е навредено, защото ръководното ти начало не е станало по-лошо.“ Ще добавя: обикни човешкия род, последвай Бога и е достатъчно да помниш, че всичко е условност.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР