За първи път в обширна и емоционална изповед пред The New Yorker Емилия Кларк, звездата от сериала „Игра на тронове“, разказва за двата мозъчни аневризма, които е преживяла, за няколкото операции на мозъка, оставили я в състояние на агонизираща болка, за диагнозата: във всеки един момент можеш да умреш. И всичко това се случва точно, когато всичките й детски мечти се сбъдват, когато я избират за ролята на Денерис Таргариен в „Игра на тронове“ и тя става световна звезда.

„Това беше първата ми голяма роля. За да се освободя от стреса, започнах фитнес тренировки с персонален треньор. Сутринта на 11 февруари 2011 година се обличах във фитнеса салона в северен Лондон, подготвяйки се за упражненията, когато започна да ми се вие свят и да ме боли глава. Почувствах се толкова слаба, че една успях да обуя кецовете си. Но започнах тренировката, насилвайки себе си да продължа с упражненията. И тогава се появи тази ужасна болка в главата, сякаш някой стиска мозъка ми. Опитах се да я игнорирам и да продължа с упражненията, но беше невъзможно. Поисках почивка, успях с пълзене да се добера някак до съблекалнята, стигнах до тоалетната и се строполих. Болката ставаше все по-голяма и в един момент осъзнах – нещо не е наред с мозъка ми, увреден е“, разказва Кларк.

Тя повръща, изпада в безсъзнание, откарват я в болница, минава спешно на ядрено-магнитен резонанс и диагнозата е животозастрашаващ субарахноидален кръвоизлив. Това е кръвоизлив между меката и твърдата мозъчна обвивка, причинен от разкъсване на мозъчна аневризма. Около една трета от хората, преживели това нещо, умират. Последва спешна операция, която й причинява брутално главоболие и минава почти изцяло на морфин. Изпитва трудности с говора, не може да произнесе дори името си.

„Никога не съм изпитвала подобен ужас – усещане, че идва краят, че съм обречена. Виждах какво би представлявал животът ми занапред и не исках да го живея. Та аз съм актриса, аз трябва да мога да помня репликите си, да мога да произнеса името си. В един от най-тежките моменти исках да умра. Молех медицинския персонал да ме оставят да умра. Моята работа, мечтата ми за това какъв ще е животът ми, се върти около езика, около комуникацията. Без него бях загубена“, разказва актрисата.

За щастие, след седмица тя се възстановява и възвръща способността си да говори. Животът й сякаш продължава, тя се завръща към ангажиментите, свързани с „Игра на тронове“, но трябва да е на морфин, защото болката в главата не минава. Освен това й казват, че има още един, но по-малък аневризъм, който трябва да се следи. Би могъл във всеки един момент да се спука, а би могло и да отшуми и нищо да не се случи.

„Казах на продуцентите от „Игра на тронове“ за състоянието ми, като ги помолих никой да не научава, защото не исках да ставам обект на дискусии. Още преди да започнем снимките на втория сезон се чувствах много замаяна и несигурна. Имахме серия от интервюта и срещи с медиите, между които непрекъснато вземах морфин, за да ги издържа. Болката не минаваше, умората и световъртежът също. Успехът на сериала беше огромен, но аз не можех да се зарадвам. Снимките на втория сезон бяха най-кошмарните. Във всеки един ден, във всеки един момент можех да умра“, казва тя.

През 2013 година, след като е свършила снимките на третия сезон, Емилия Кларк е в Ню Йорк, където си прави профилактичен скенер на мозъка и се вижда, че едната страна е удвоила размера си, което налага спешна операция. И отново се оказва в болница. А след уж рутинната интервенция, се събужда, пищейки от болка, защото процедурата се оказва неуспешна и е получила масивен кръвоизлив, което налагало още една операция, ако иска да живее. При това веднага.

Но оцелях, дадох интервюто за MTV и в годините след втората операция успях да се възстановя до степен, за която не съм и мечтала. Сега съм пълноценна, сто процента себе си. Изпитвам безкрайна благодарност към майка си, брат си, лекарите, сестрите, приятелите ми. Няма ден, през който да не ми липсва баща ми, който умря от рак през 2016 година и никога не бих могла да му се отблагодаря за това, че държа ръката ми до самия край.“