интервю на даниела стрелкова-дянкова
фотография светослав караджов

Специализирал театрално изкуство в Италия, уволнен от БНТ след това, актьорът заминава за Лос Анжелис заедно с жена си - италианка. За работата си във филмите, наградени с най-много Оскари - откровено пред ЕВА

 

Сигурно си спомняте Момчил (Момчил Карамитев), сина на Манол от филма на Людмил Стайков "Време разделно". А в живота - син на една от най-големите звезди на българското кино и театър - Апостол Карамитев. Актьорът изчезна не само от екраните ни, но и от сцената на Младежкия театър и Театър 199, където играеше. Една краткосрочна специализация в Италия през 1989 г. и като че ли го загубихме завинаги. Връща се от време на време в България, но не шуми около себе си. Карам го да разкаже за всичките тези 16 години отсъствие.

 

Участвал си в два филма, които обраха тази година Оскарите - "Момиче за един милион долара" и "Авиаторът". Как попадна на снимачните им площадки?

И двата филма се снимаха в Лос Анджелис, а аз живея там. "Авиаторът" беше в критично състояние заради пролетните пожари в Сан Бернардино, където е била построена част от декора на филма. Затова снимките на някои от епизодите се снимаха на парахода-музей "Куин Мери". От Агенцията за работа в киното ми се обадиха и веднага приех да участвам в малка, безмълвна роля. Включих се и като доброволец да помагам на продукцията заради възможността да видя как работи Мартин Скорсезе.

По време на снимките ми направи впечатление, че епизодите предварително бяха разработени, имаше варианти на всяка сцена, с които снимачният екип вече беше запознат и ги беше репетирал. Не чух Мартин Скорсезе един път да повиши тон или да се скара на някого, въпреки че сигурно е имало защо. Говори много бързо, често се шегува, обсъжда с актьорите и им помага. Целият снимачен процес е като приятелско събиране.

"Момиче за един милион долара" се снимаше по времето на най-големите жеги в Лос Анджелис. Много хора бяха извън града, а на мен някакъв вътрешен глас ми каза, че ще е интересно да видя как работи Клинт Истууд. По време на снимки той е много спокоен и понеже участва като актьор, има назначен асистент-режисьор, който работи с групата осветители, оператори и подготвя всичко преди снимки. В епизода, в който си партнирах с него, той трябваше да ми подаде пари, без да ме гледа, а аз - да ги взема и да си тръгна.

Но не ги взех веднага и го гледах втренчено. Той се обърна с изнедада и гняв, мислейки, че не съм разбрал какво трябва да правя. Тогава скочих, грабнах парите, преброих ги и излязох. Клинт Истууд прегледа веднага след заснемането материала и го одобри. Като излизаше, ми се усмихна, което означаваше, че сме си свършили добре работата. По-късно разбрах, че той снима още два филма по същото време. Бях наистина възторжен и много радостен, когато този филм спечели най-важните "Оскар"-и тази година и че съм част от него.

Преди 16 години ти замина на специализация в Академията за драматично изкуство "Силвио Д'Амико" в Рим. Тук остави една отлична за българските условия професионална позиция. Защо реши да рискуваш?

Италия беше предизвикателство към мен и моите способности. Когато дойде успехът ми като актьор в Рим, заживях с театралната трупа и с една жена, с която съм до днес. Успехът всъщност ме накара да поема този риск.

Жена ти е италианка. Какво представлява като човек и с какво се занимава?

С жена ми нямаме официален брак, но вече 15 години сме заедно. Тя е добра домакиня, готви страхотно и е истински приятел. С нея имаме много еднакви проблеми с роднини и това още повече ни сближи. Тя е дизайнер и моделиер на театрални и филмови костюми, а също така и на висша мода за жени.

От България си тръгнал с професия "актьор", а сега имаш още две - режисьор и драматург. Как и къде се сдоби с тях?

Режисура учих в Рим. В този курс минах през обучение за осветление, работа с камера, организация и работа с актьори, счетоводна дейност, маркетинг и реклама. Званието режисьор получих, след като издържах всички изпити. Това ми помогна да бъда на "ти" с целия производствен процес в киното. Драматургия учих в Ню Йорк и там за първи път написах мой сценарий.

Преди десетина години се върна в България и работи в БНТ. После отново тръгна на път. Защо?

Започнах с голям ентусиазъм в БНТ. Исках на всяка цена да реализирам знанията си като режисьор в документалното кино, но за съжаление ме посрещнаха хладно, с недоверие и завист. Подготовката на проекта, който бях замислил, се проточи, защото по това време се смени генералният директор и настъпиха структурни промени.

Един ден срещнах Стефан Белов от БНТ, който ми каза с нескрита радост, че ще бъда съкратен, и аз напуснах. Липсваше ми среда, в която да мога да създам програмата от проекти, които бях замислил. Безкрайният хаос в телевизията ме отблъсна и реших да поема към Лос Анджелис.

Доста твои бивши колеги в САЩ се занимават с всичко друго, но не и с изкуство. Как успя да се пребориш с инерцията и да практикуваш професията си?

Аз също съм работил на други места - като учител, но винаги основната си цел и време съм посвещавал на актьорската и режисьорската професия.

Близко си до осъществяването на авторски филмов проект. Какво представлява той?

Проектът започна като драматичен трилър, а в сегашния етап е чиста комедия. Бих искал да снимам част от филма си в България, защото има неповторима природа и много добри актьори, но това ще бъде американска продукция, за която имаме съгласието за участие на едно от големите имена в американското кино (засега е тайна). Имам и две актриси от български произход, за които е тази история.

Защо си сега в София?

Защото не се бях връщал пет години. Исках да се срещна с приятели, да видя майка си, актрисата Маргарита Дупаринова, а и да видя как се развива България след промените. Неочаквано за мен бях въвлечен в снимането на документален филм на Вили Цанков и Огнян Гелинов за баща ми Апостол Карамитев.