Светът ще се влюби в Алита, няма начин. И в целия фантастичен саундтрак ще се влюби. Дори да не си от поколението, което крачи през живота със слушалки, пълни с музика, на ушите, изведнъж се усещаш как и на теб ти се приисква да си сложиш такива слушалки, да заглушиш всички глупости и само тези парчета да са ти компания. Парчетата, съпровождащи битките на малкото кибермомиче срещу злото и неправдите.

„Алита: Боен ангел” е екранизация по едноименния киберпънк манга комикс на японеца Юкито Киширо, създадена от майсторите на кинозрелището Робърт Родригес (режисьор, съсценарист и продуцент,в чиято филмография влизат култови филми като „Ел мариачи” и „Десперадо”, „Имало едно време в Мексико”, а също „Sin City: Град на греха”, „Мачете” и още много други), Джеймс Камерън и Джон Ландау (Камерън е и съсценарист, а и двамата са продуценти като припомняме, че тъкмо техният дует стои зад „Аватар”).

Действието на филма се развива в постапокалиптичния 26 век, след последната голяма война, от която са оцелели малцина. Алита (в ролята е Роса Салазар, но най-грубо казано с променено по дигитален път лице и тяло, за да идеята да прилича малко на героиня от видеоигра, а също и на нарисувания персонаж от оригиналния комикс) е киберсъщество, открито в безпомощно състояние и със загубена памет на бунището на Железния град от физика Дисън Идо (Кристофър Валц), който й връща живота и й дава името Алита. Той поема грижите за нея като неин приемен баща, но постепенно открива, че тя има необикновени способности, които очевидно се крият в неясното й минало. Алита се опитва да разбере коя е, но това я изправя срещу силите, управляващи Железния град в лицето на Вектор (Махершала Али в ролята на лош и е много добър лош браво!), Дженифър Конъли като Кайрин и Едуард Нортън като Нова. Всичко се променя, когато Идо е принуден да й даде тяло на воин, за да я спаси („Духът на воина се нуждае от тяло на воин” – му казва тя) и тъй като новото й тяло е от някаква материя от бъдещето, то наистина я прави много по-силна, по-неуязвима, но в същото време с още по-изострена сетивност. Това, което отличава Алита от всички останали е сърцето й на боец и изключителните бойни техники, които владее, без да има представа откъде.

Целият филм е изпълнен с технологични чудеса, през които наистина прозира бъдещето. Всъщност истината е, както вече стана въпрос, че ролята на Алита не се изпълнява просто от актрисата Роса Салазар, а от нейна версия, получена чрез специални камери, получаващи импулси от повече от десет точкоподобни датчици, разположени върху цялото й лице и преработващи движенията и мимиките на истинското човешко лице. По този начин хем Алита изглежда наистина киборг, а не човек, който играе ролята на такъв, хем лицето и очите й са изключително живи и истински. Невероятно е! Не искам и да си представям как тези технологии ще бъдат използвани в бъдеще, но е вълнуващо човек да ги види и да усети на каква колко висока скорост се развиват те. Спектакълът, който ни поднасят Родригес и армията зад него, е направен с толкова могъщ, огнен талант, с толкова адски много пари, но и с такъв изключителен вкус, че ти идва наистина да станеш на крака по време на сточасовите финални надписи. Може би единствено към средата на филма има по-сериозно и излишно прекаляване с екшън сцените, което уморява зрителя, но този баланс е трудно постижим при подобни филми, пък и вероятно на част от аудиторията това „прекаляване” ще си е съвсем уместно и интересно.

„Алита: Боен ангел” ми напомни един филм отпреди две години, който много харесах, но доколкото си спомням не мина с голям успех – „Дух в броня” („Ghost in the Shell”, 2017) със Скарлет Йохансон, също създаден по манга комикс. „Алита...” обаче е по-добре фокусиран и най-вече – създаден е с авангарда на CGI-технологиите.

А авангардът на CGI-технологиите, уважаеми читатели, вече преодолява – все по-успешно и по-успешно - и последната бариера – тази на пътя към сърцето ни. Досега просто се изумявахме, забавлявахме и радвахме, а сега, когато малката кибер Алита ни погледне в очите със своите огромни, честни, смели и съвсем истински човешки очи, ние... Ами ние пожелаваме да бъдем като нея. Или поне аз съм така, да се смее, който иска.

Ще гледам този филм още веднъж, заедно с дъщеря ми (която е точно на човешката възраст на Алита, тоест на 14). Абсолютно подходящ е обаче дори за 10-годишни деца, според мен.