В залите на Етнографския музей в София бе открита изложбата „Гласът на глината“ с творби на голямата българска керамичка Йова Раевска в края на миналата година. Зад това събитие в чест на 100-годишнината от рождението й се таят съдбите на две жени, свързани от кръвта и случайността. Когато единствената внучка на Йова Раевска Ейми Чапман разчиства къщата на баба си в Драгалевци, за да я продаде, намира на тавана десетки непоказвани декоративни керамични форми и решава да ги изложи.

Ейми е чувала, че много прилича на баба си. А хора, познавали Йова, казват, че Ейми е също като нея независима, свободолюбива, упорита, силна. Има същите остри сини очи, леко чип нос като на портрета на Йова, рисуван от Златю Бояджиев. Само дето е родена в САЩ, където баща й, по-големият от двамата сина на Йова Раевска, е емигрирал от Италия, заминавайки там да учи изкуство. Но Ейми е твърдо българка и по бащина, и по майчина линия – майка й е потомка на български емигранти.

Тя проговаря на български в Чикаго, където прекарва ранното си детство, после семейството й се премества в Аризона. С баба си Йова се запознала, когато била на 3-4 години, при едно нейно гостуване в Щатите. Спомня си, че баба й я е учила да плете и я наричала „бабина душичка“ – сега Ейми нарича „мамини душички“ децата си.

Семейството на Ейми се завръща в България в началото на 90-те години. Тогава тя е на 22, гледа с надежда на промените и иска да остане в страната. Завършва магистратура по продуцентство и сценаристика в НАТФИЗ, снима филм с един германски режисьор. Но приятелят й американец, с когото по някаква ирония на съдбата се е запознала в София, решава да се върне в Щатите. И тя тръгва след сърцето си. По закона на всемирната подлост се разделят скоро след това. Ейми се захваща с дистрибуция на филми и покрай новия си бизнес се запознава с настоящия си съпруг. През 2004 година ражда първия си син и това кара родителите й отново да напуснат България и да прекосят Океана, за да й помагат. Бездруго в България вече си нямат никого – Йова Раевска си отива през 2000 г. И случайно, или може би не съвсем, точно по това време Ейми е в България, за да й затвори очите.

Сега е пак тук, или по-точно непрекъснато пътува между София и Амстердам, където от две години живее със семейството си. Когато преди няколко месеца се върнала в София, намерила на тавана в къщата на баба си съкровището, с което решила да отбележи 100-годишнината на Йова Раевска.

„Мъжка жена“ – така я определя изкуствоведката доц. Виолета Василчина. Като цялото поколение керамици, завършили по време на Втората световна война, художничката с красивото българско име Йова остава вярна на този тежък занаят до края на живота си.

Родена през 1918 г. в Троян, Йова взема уроци по рисуване и следва керамика в Художествената академия в София при проф. Стоян Райнов. Като студентка през 1937 г. създава значката палитра, която по-късно става емблема на Съюза на българските художници. Дипломната й работа е голяма керамична мозайка „Тайната вечеря“, която прави впечатление с европеизма си. Завършва академията с отличие и е разпределена за основен учител в селата Видима и Зла река. През 1943 г. заедно със съпруга си – живописеца Борис Горинов, подготвя първата си керамична изложба в Троян. Бременна с първия си син, Йова изпраща мъжа си на фронта. „Бяха много интересна двойка – спомня си доц. Василчина, – тя делова, енергична, командаджийка, а той лиричен, тих, вглъбен.“
През този период от живота си Йова месеци наред укрива и се грижи за тежко ранен партизанин, превързва раните му, храни го. Може би заради тази нейна човещина по-късно тя и семейството й само са привиквани и тормозени от комунистическата власт, но не и изселени. А поводи за това е имало, защото синът й Красимир Горинов емигрира нелегално и му е залепен етикетът „невъзвращенец“.

Йова винаги деляла мегдан с мъжете, без да се изживява като феминистка. Не била кокетка, макар че се обличала артистично и красиво, по-често с панталон, отиващ на високата й снага. Да, била висока жена, не само във физическия смисъл. Енергична като малка електроцентрала, успявала и да твори, и семейството си да гледа. Освен в ателието си – определят я като изключително продуктивен творец, работела като художник в студио за мултипликационни филми. Участията й в комисии и художествени съвети се помнят с това, че като отрежела Йова веднъж, отрязано оставало. Но никой от потърпевшите не можел да ръмжи срещу железните й аргументи. Колегите й я обичали и заради прямотата и честността, и заради великолепните баници, с които ги гощавала на 12 декември, деня на покровителя на грънчарите и керамиците Свети Спиридон.

От 1963 г. Йова Раевска завежда отдел „Керамика, стъкло и сувенири“ при Центъра за нови стоки и мода в София. По това време обикаля Троян и околностите, паспортизира, заедно с колеги от БАН, около 600 стари майстори. Следващият етап от развитието на Йова Раевска е белязан от монументалната керамика. Един неин колега, работил в ателието й, признава: „Йова ме научи как от кал се правят пари“.

Нейни работи са включени в пътуваща изложба „2500 години изкуство по българските земи“, показвана между 1958 и 1962 г. в Белгия, Франция, Италия, Германия, Австрия и Ленинград. В столицата Йова Раевска е имала шест самостоятелни изложби, в родния си град – две, експонирала е свои работи още в Пазарджик, Будапеща и Дебрецен.