На гости на Шонда Раймс – историята на една грозна и сбъркана къща

15 януари 2019

Снимка: Architectural Digest

Шонда Раймс е един изключително талантлив сценарист и продуцент. Нейни са хитови сериали като „Скандал“, „Анатомията на Грей“, „Как да ти се размине убийство“. Със спечелените си близо 140 милиона долара, тя е най-богатата жена продуцент в САЩ. Шонда е доказала, че умее да разказва истории, а историята на дома й в Лос Анджелис, който показва за първи път сега пред Architectural Digest, е особено интересна. Чуйте я:

„Първата ми мисъл беше, че тази къща е много грозна и много сбъркана. Преди шест години стоях на прага й с по едно бебе в ръка и едно десетгодишно дете до мен, гледах табелката „За продан“ и единственото, за което си мислих, беше: колко е грозна и сбъркана.

Тази къща беше пълна каша, нелогично комбиниране на стилове, един хипопотам с цвят на грахова супа. Фасадата нямаше нищо общо със задната част, сякаш някой беше съединил и залепил две различни къщи. Вътре положението беше с една идея по-добре. Със запазени оригинални врати и корнизи, дневната и библиотеката бяха разкошни. Но повечето стаи бяха лишени от светлина, а вратите бяха на изключително неподходящи места.

Сбъркано и грозно – това си повтарях. Защо бих искала подобна сбъркана и грозна къща?

Като човек, който прекарва по-голямата част от ежедневието си в разказване на истории, бих могла да опиша непреодолимото си желание да купя този имот по следния начин – усещането ми за къщата беше като за една добра история и нямах търпение да я напиша. Това е моят проблем – обичам добрите истории, прелъстяват ме всеки път. Затова, въпреки че бях много заета самотна майка с три деца, четири сериала в праймтайма на телевизиите и със собствена компания, която трябваше да ръководя... купих къщата. И още преди да започна да пиша историята й бях решила, че тя ще има щастлив край.

Започнах работа с архитекта Бил Болдуин, който откри, че някъде през 50-те или 60-те на миналия век един твърде ентусиазиран собственик на имота напълно безразсъдно е премахнал оригиналната фасада и е заложил на стилистика и дизайн, нямаш нищо общо с останалата част от сградата Научихме, че къщата е построена през 1923 година от известния архитект Елмър Грей и с помощта на малко по-задълбочено проучване и ровене в архивите на общината, открихме оригиналите архитектурни планове и снимки на къщата оттогава. Първата ни работа бе да върнем оригиналната фасада - едно към едно, до най-малкото камъче, реставрирахме всичко.

След това започнах работа с дизайнера Майкъл Смит относно интериора. Исках в помещенията да постигна това усещане, което ме обзе, когато посетих Белия дом по времето на семейство Обама и влязох в личния офис на президента. Всичко – от цветовете, през мебелите и материите ме караше да седна и да започна да пиша. Е, не го направих, но всяко помещение, което може да извика у един пишещ човек желанието да седне и да твори, е специално. Това исках да постигна и сега.

Първата задача бе да вкараме светлина - махнахме част от тавана, сливайки двата етажа и вдигнахме два реда френски прозорци. Исках да запазя оригиналния дизайн на дневната, библиотеката, антрето и стълбището – работихме по стари снимки, като внесохме леки подобрения. Кухнята трябваше да е голяма и удобна, защото с децата ми прекарваме доста време там – сляхме две помещения, сменихме няколко врати и се получи. Мебелите трябваше да са подходящи за игра на деца, повърхностите да са такива, които не оставят петна, нищо прекалено скъпо или антично, което децата да не могат да превърнат в играчка и аз след това да не съжалявам, ако се разруши. Единствено дворът почти не сме променяли, защото си беше прекрасен. Само засадихме нови растения.

Обикновено във филмите ремонтът на един дом се показва в 30-секунден монтаж на фона на музика на Стиви Уондър. Е, в истинския живот не става така. Когато купих къщата и започнах да я ремонтирам, държах по едно бебе в двете си ръце. Сега едното от тях е първи клас, другото пък е в детската градина. А десетгодишното момиче вече има шофьорска книжка. Отне ми пет години, за да трансформирам тази къща в семеен дом. Но бях права, историята се оказа добра и с щастлив край. Тази къща разказва и ще разказва една хубава история – моите момичета ще пораснат тук, ще се превърнат в жени. Животът ще се случва тук, смехът ще изпълва стаите, любовта ще живее в този дом. Обичам тази къща, колкото и трудно да ми беше да я ремонтирам. Сега аз и тази грозна и сбъркана къща вече сме едно семейство. С нея сме един дом.“

Разгледайте я в галерията ни.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР