След няколко поредни скандинавски трилъра попадам на сержант Малкълм Ейнсли от отдел „Убийства” на полицията в Маями и изпитвам облекчение. Не защото героят от книгата на Артър Хейли не се сблъсква веднага с труповете на изтезавани преди смъртта им хора, а защото самият детектив е учудващо нормален. Скандинавските му колеги често са по-татуирани от престъпниците, с които си имат работа, мрачни са и могат да надпият и финландец, а махмурлуците им са чудовищни и идват точно в моментите, когато трябва да преследват поредния сериен убиец, да не говорим колко лоши кафета от офис автомата са принудени да изпият, а това, вярвайте ми, не подобрява характера на човека.

Ейнсли, като изключим една извънбрачна афера, е улегнал мъж, с любяща, макар и мърмореща заради честите му отсъствия съпруга и чудесен малък син, без един регистриран махмурлук през всичките 492 страници на книгата и без цигари в задния джоб на прокъсаните му дънки, каквито той и няма. Но все пак не е лишен от чар, който, освен на брилянтния му ум, се дължи и на миналото му на католически свещеник и монах. Точно библейските му познания ще помогнат много в залавянето на ужасяващия сериен убиец, а и ще му дойдат добре, когато трябва рязко да смени професията си в края на трилъра.

Артър Хейли, когото загубихме през 2004 година, беше, мир на праха му, майстор на доброто проучване и на детайлите и създаваше впечатление, че книгите му са писани от вътрешен човек. „Детективи” е последното от „кратките” му заглавия – „Колела”, „Хотел”, „Банкери”. (Още си спомням корицата на неговото „Летище”, нарисувана от Текла Алексиева за „Библиотека Галактика”. Надяваме се скоро да има интересни новини за тази художничка, създала наистина незабравими корици.) И последният му роман всъщност – написан е през 1997 година. Така че няма да има продължение на историята за сержант Малкълм Ейнсли, както вече се прави.

“Детективи” е със стабилно развиващ се сюжет и с финал, който стои като добре обмислено убийство - не издава умора у извършителя или незнание как да се приключи започнатото. Работата по разкриване на едно престъпление е описана експертно – как се манипулира заподозрян при разпит, как се печели благоразположението на съдия и... как се убива човек на електрически стол. След това описание наистина ще се замислите за правото на държавата да срязва нишката на живота вместо мойрите.

Преводът на „Детективи” е на Крум Бъчваров, изданието е на „Бард”.