„Имало едно време на Запад” - шедьовърът навършва 50

Легенда!

Ирина Иванова 20 декември 2018

На 20 декември 2018 г. се навършват точно 50 години от премиерата на култовия филм на великия италиански майстор на киното Серджо Леоне „Имало едно време на Запад” (“Once Upon A Time In The West”). Сценарият е на Леоне, Бернардо Бертолучи и Дарио Ардженто, безсмъртната музика - на маестро Енио Мориконе, а звездите във филма са някои от най-големите - Клаудия Кардинале, Чарлз Бронсън, Хенри Фонда и Джейсън Робърдс. Отдаваме чест на шедьовъра с малко информация и няколко безсмъртни цитата.

Че „Имало едно време на Запад” е гениална творба днес ще го потвърдят стотици хиляди страстни фенове, сред които и Джордж Лукас, Мартин Скорсезе и Куентин Тарантино (който дори твърди, че основната причина да прави кино е именно този филм). Преди 50 години обаче нещата въобще не стоят така. Продуцентите от Paramount безмилостно и недалновидно орязват повече от една трета от 172-минутната режисьорска версия на филма и той претърпява крах в американския боксофис като дори изключителен критик като Роджър Ибърт (днес вече покойник) го обявява за забавен, но посредствен. Времето обаче работи за филма.

До този момент 39-годишният тогава режисьор Серджо Леоне вече е заснел превъзходната си спагети уестърн трилогия  „За шепа долари”, „За няколко долара повече” и „Добрия, Лошия и Злия” и е превърнал начинаещия телевизонен актьор Клинт Истууд в холивудска звезда. И трите филма, между другото са с по-сериозни бюджети и с по-голям зрителски успех от „Имало едно време на Запад” (първият от новата трилогия на Леоне, последван от "Имало едно време в Америка" и "Имало едно време една революция").  Масовата публика се стъписва от откровените сцени с насилие, от дългите, бавни кадри, лепкави и прашни, от супередрите планове на лица и очи, които носят своята история, от оскъдния диалог, в който обаче всяка дума е като куршум, изстрелян от най-добрия стрелец, от тежката притихналост, в която се развива цялото действие и която е нарушавана само от лекия порив на вятъра в стария ветропоказател, от изскърцването на някоя врата, от токовете на ботушите, които се приближават, от влака, който минава с гръм и трясък през доскорошната дива и пуста прерия и от самотния писък на една хармоника, който прорязва тишината... Филмът е обявен за муден, театрален, бутафорен и какво ли още не. Но... времето работи за него.

Днес той неизменно присъства във всички класации за 100-те или 50-те най-добри филми на всички времена, въпреки че не е получил нито една от престижните филмови награди. Изписан е със златни букви във филмографиите на актьорите Клаудия Кардинале (Джил, единствената жена във филма), Хенри Фонда (Франк, безмилостния убиец), Чарлс Бронсън (Мъжът с хармониката, който идва, за да отмъсти) и Джейсън Робъртс (Шайена), които без съмнение му дължат част от харизмата си. Но преди всичко „Имало едно време на Запад” е от онези не чак толкова много филми, без които киното нямаше да е това, което е. Всяка сцена в него го доказва. 

Да живее легендата!

КУЛТОВИ ЦИТАТИ:

Франк: Да ти се доверя ли?! Как да се доверя на човек, който носи и колан, и тиранти?!  Та ти нямаш вяра на собствените си панталони!

***

Шайена: Е, госпожо, когато си убил четирима, е лесно да ги направиш пет.

***

Мъжът с хармониката: Видях тези три наметала преди малко на гарата. В наметалата имаше трима мъже.

Шайена: Е и?

Мъжът с хармониката: В мъжете имаше три куршума.

***

От едната страна на релсите е Мъжа с хармониката, а от другата – трима главорези, изпратени от Франк. Зад тях се виждат три коня.

Мъжът с хармониката:

Има ли кон за мен?

Един от тримата (поглежда към трите коня и се усмихва иронично):

Изглежда сме забравили да вземем още един.

Мъжът с хармониката:

Напротив, довели сте два повече.

(след което ги застрелва и тримата)

***

Шайена (към Джил): Заслужаваш нещо по-добро!

Джил: Последният, който ми го каза, е погребан ето там.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР