На 20 декември 2018 г. се навършват точно 50 години от премиерата на култовия филм на великия италиански майстор на киното Серджо Леоне „Имало едно време на Запад” (“Once Upon A Time In The West”). Сценарият е на Леоне, Бернардо Бертолучи и Дарио Ардженто, безсмъртната музика - на маестро Енио Мориконе, а звездите във филма са някои от най-големите - Клаудия Кардинале, Чарлз Бронсън, Хенри Фонда и Джейсън Робърдс. Отдаваме чест на шедьовъра с малко информация и няколко безсмъртни цитата.
Че „Имало едно време на Запад” е гениална творба днес ще го потвърдят стотици хиляди страстни фенове, сред които и Джордж Лукас, Мартин Скорсезе и Куентин Тарантино (който дори твърди, че основната причина да прави кино е именно този филм). Преди 50 години обаче нещата въобще не стоят така. Продуцентите от Paramount безмилостно и недалновидно орязват повече от една трета от 172-минутната режисьорска версия на филма и той претърпява крах в американския боксофис като дори изключителен критик като Роджър Ибърт (днес вече покойник) го обявява за забавен, но посредствен. Времето обаче работи за филма.
До този момент 39-годишният тогава режисьор Серджо Леоне вече е заснел превъзходната си спагети уестърн трилогия „За шепа долари”, „За няколко долара повече” и „Добрия, Лошия и Злия” и е превърнал начинаещия телевизонен актьор Клинт Истууд в холивудска звезда. И трите филма, между другото са с по-сериозни бюджети и с по-голям зрителски успех от „Имало едно време на Запад” (първият от новата трилогия на Леоне, последван от "Имало едно време в Америка" и "Имало едно време една революция"). Масовата публика се стъписва от откровените сцени с насилие, от дългите, бавни кадри, лепкави и прашни, от супередрите планове на лица и очи, които носят своята история, от оскъдния диалог, в който обаче всяка дума е като куршум, изстрелян от най-добрия стрелец, от тежката притихналост, в която се развива цялото действие и която е нарушавана само от лекия порив на вятъра в стария ветропоказател, от изскърцването на някоя врата, от токовете на ботушите, които се приближават, от влака, който минава с гръм и трясък през доскорошната дива и пуста прерия и от самотния писък на една хармоника, който прорязва тишината... Филмът е обявен за муден, театрален, бутафорен и какво ли още не. Но... времето работи за него.
Днес той неизменно присъства във всички класации за 100-те или 50-те най-добри филми на всички времена, въпреки че не е получил нито една от престижните филмови награди. Изписан е със златни букви във филмографиите на актьорите Клаудия Кардинале (Джил, единствената жена във филма), Хенри Фонда (Франк, безмилостния убиец), Чарлс Бронсън (Мъжът с хармониката, който идва, за да отмъсти) и Джейсън Робъртс (Шайена), които без съмнение му дължат част от харизмата си. Но преди всичко „Имало едно време на Запад” е от онези не чак толкова много филми, без които киното нямаше да е това, което е. Всяка сцена в него го доказва.
Да живее легендата!
КУЛТОВИ ЦИТАТИ:
Франк: Да ти се доверя ли?! Как да се доверя на човек, който носи и колан, и тиранти?! Та ти нямаш вяра на собствените си панталони!
***
Шайена: Е, госпожо, когато си убил четирима, е лесно да ги направиш пет.
***
Мъжът с хармониката: Видях тези три наметала преди малко на гарата. В наметалата имаше трима мъже.
Шайена: Е и?
Мъжът с хармониката: В мъжете имаше три куршума.
***
От едната страна на релсите е Мъжа с хармониката, а от другата – трима главорези, изпратени от Франк. Зад тях се виждат три коня.
Мъжът с хармониката:
Има ли кон за мен?
Един от тримата (поглежда към трите коня и се усмихва иронично):
Изглежда сме забравили да вземем още един.
Мъжът с хармониката:
Напротив, довели сте два повече.
(след което ги застрелва и тримата)
***
Шайена (към Джил): Заслужаваш нещо по-добро!
Джил: Последният, който ми го каза, е погребан ето там.
