Беше ли ти трудно в началото сама да се грижиш за себе си тук, в София?

Само в началото, но свикнах. Баща ми живее тук и ми предлагаше да живея с него, но му казах: Не, ще си живея в Студентски град при хлебарките и дървениците... Студентски град е казарма. Ако някой твърди, че няма казарма, да поживее в Студентски (смях). Постепенно се научих да готвя, после си хванах гадже, заради което се научих да готвя още по-добре. Сега нямам време. Ям пици, глупости... Не водя най-здравословния начин на живот.

А с гаджето какво стана?

Разделихме се. Има време за мъже. Сега съм на друга вълна.

Кое ти е най-трудно в твоята професия?

Страдам от жестока несигурност. Снимаме или репетираме, приключваме и аз започвам да се питам: сега направих ли го както трябва? И се прибирам в кофти настроение. Искам да оставям работата си пред прага на дома, а не мога. Имах един период с много интензивни снимки на сериала, по 12 часа... Непрекъснато сънувах кошмари как съм си забравила текста!

Как се справяш с особено емоционалните сцени?

В последните епизоди падна голям рев, много драматично беше. Виждам, че дори Владо Пенев с неговия огромен опит, преди особено емоционална сцена си се надъхва, медитира... Не е лесно изведнъж да се настроиш на определена вълна. Аз се научих да слушам музика. Класическа или филмова на Ханс Цимер, тя поражда в мен образи, истории.

Хвърлиха те право в дълбокото, с най-големите звезди Владо Пенев, Юлиан Вергов, Владо Карамазов...

Да бе, къде ме поставиха! Много съм благодарна, че съм в този сериал и с тези актьори! От всеки си откраднах по нещо. Юлиан например си има едни огромни писания, записки, които му напомнят изградените взаимоотношения между героите в сериала, както и кой конфликт докъде е стигнал... Защото понякога една сюжетна линия замръзва и се връщаме към нея чак след десет епизода например и ти трябва да запазиш нещо в емоционалната си памет, за да можеш да продължиш. И аз започнах да си правя записки като Юлиан.

А някой преследвал ли те е така упорито както Христо (героят на Владо Карамазов – б.р.)?

Много си харесвам тази линия в сериала, защото е почти тийнейджърска. Но не, в живота не ми се е случвало. Аз като не си падам по някого, му го казвам. Не искам да наранявам, нито да давам напразни надежди. Ужасно е да се чувстваш използван. Определено не искам на мен да ми се случва такова нещо и затова не го причинявам на никого.