Значи тя го отнася.

Винаги. Защото знам, че ще ме успокои. Майка ми ме е отгледала. С баща ми са разделени от много години и тя ми е била всичко. Връзката ни е много силна.

Какво ти беше тийнейджърството?

Бях парадоксален тийнейджър – черни дрехи, шипове, метъл, обаче иначе пълна отличничка. Майка ми никога и за нищо не ме е спирала. Напивала съм се като ученичка – от тези напивания тип „да се направим на интересни“. По-късно и пропуших и тя ми каза: „Давай, пуши!“ На мен обаче не ми хареса. През всичко съм минала, но никога не съм бягала от къщи или нещо подобно. Бях си послушна.

Значи си балансирала между доброто и лошото момиче?

По-скоро съм си доброто момиче. Мина ми бързо този период с тийнейджърските истории и добре че го изкарах навреме. Дори в НАТФИЗ винаги аз бях тази, която събираше „труповете“ след купоните, разхвърляше ги  по адреси... Абе добре е да има някой трезвен.

Как реши да кандидатстваш в НАТФИЗ?

Записах в детска театрална трупа в родния ми град Враца и я посещавах от 7 до 12 клас. Репетирахме пиеси, изнасяхме представления, ходихме на фестивали... Понякога се случваше по 5 часа на ден да репетираме, до среднощ.

Ето защо не са ти се отразили тийнейджърските изпълнения – имала си си своето място.

Да, бяхме като семейство. Занимавахме се и с много интересни неща като огнен пой (жонглиране с огън – б.р., което Неда демонстрира вд сериала), пътувахме. Ходихме чак в Индия на фестивал! Кога щях да видя Индия! Много ни се радваха индийците, като богове ни гледаха. На мен пък ми стана тъжно за тях. Отидохме в Тадж Махал и едни момченца, които продаваха ключодържатели за някакви стотинки, се сбиха за нас – като за клиенти. Толкова хора там спят по улиците...

Странна работа! Почти всички, които се връщат от Индия, казват как хората там били много бедни, обаче щастливи до небето.

Тези хора там, които просят и спят на улицата, не пътуват, не познават друг свят, нямат база за сравнение. И сигурно са си щастливи. Мислих си наскоро, че ние, българите, непрекъснато се сравняваме с останалите европейци  и сигурно затова сме все нещастни и недоволни. Иначе аз след Индия оцених колко сме си добре ние тук.

Да се върнем на онзи момент, когато Неда реши да стане актриса.

Първо записах философия, защото бях спечелила олимпиада по философия и нямаше нужда да се явявам на изпит в университета.  Но в края на юли с моя приятелка от театралната трупа си казахме, че трябва все пак да се пробваме в НАТФИЗ. НАТФИЗ ме превърна в човека, който съм сега. Срещнах се с много хора, които имаха моите мечти и които живееха в друга реалност...