29 септември
Никъде не ме взимат. Не получавам кастинги, нищо не ми е потвърдено. А трябва да си ходя след няколко дни. Следобед отидохме с мама до агенцията, за да подари на букерката една книга за България, която тя е правила. А букерката от вратата ми казва, какво ти е, защо изглеждаш така унила, не знаеш ли? Отиваш на фитинг за Chanel! И аз живнах. Много се развълнувах. Сетих се за парцалената ми кукла Карл Лагерфелд, прилича на вуду кукла. Май не е случайно, че стоя до леглото ми 4 години. Къде ли е сега?

От букерката разбрах, че дори да ме бяха взели от по-малките марки, тя нямало да ме пусне. Стратегията била първото ми шоу да е нещо много голямо.
Репетирах с токчетата. Обувам ги, слагам си слушалките на ушите и обикалям квартала. Моделският джогинг.

1 октомври
Фитингът за Chanel!!! Отидох сутринта в агенцията, дадоха ми да пробвам дънки, рокли, които са ми стегнати или големи, сака, шапки, за да мога, ако ми дадат нещо, което сметна за грозно или пък е неудобно, да не ми проличи. Въпреки че Chanel каквото и да ми дадат, ще ми хареса. На Рю Камбон някъде към 2,30. Първо трябваше да мина на грим и коса. Най-напред ми дадоха рокля, но след това смениха с костюм, дадоха ми и чехлички. И така влизам в стаята при Карл Лагерфелд. Виждам го точно срещу мен. Той стоеше на една маса с много други хора. Беше с диоптрични очила. Малко се стреснах. Но си казах, всичко е наред, би куул. Един ден си никъде, на следващия си при Карл Лагерфелд. Ходих пред него и той преценяваше. Тези очила, не, тези очила. Шапка, брошка на косата, 6 гривни, по 3 на всяка ръка, и една чанта като мидичка. И той каза – хайде сега, ходи за мен с аксесоарите. Направих още един тегел. И той – окей, мерси, Бел. Следващата.

Оттам слизаш при фотографите. Правят ти полароид на лицето, после минаваш да те снимат в цял ръст за шоуто, с целия аутфит.

Час и половина по-късно... Одобрена съм! Наистина ли?!

След това ядохме с мама мексиканско. Люто.

Не осъзнавам много какво се случва.

2 октомври
Осъзнах го. Chanel! Chanel! Chanel!

Станах в 5 и половина.

Планът беше мама да дойде до апартамента в 6, за да може да се качи в колата с мен. Обаче тя не знае как работи метрото в Париж през нощта и закъсня. А колата тръгва. Казах й – мамо, вземи си Uber до Гран Пале. Добре, добре. В крайна сметка стигна. Аз вече съм влязла.

06,30 Охрана, проверяват, гледат ти в чантата, намират те по едни списъци и те пускат в голямата шатра с всички модели. Имаше наистина много хора, много хубав кетъринг. Ядох палачинки с шоколад, но по-късно, защото бях закъсняла. Имаше много готини химически тоалетни, космически. Срещам моделки, които съм виждала само в инстаграм. Кая Гербер, Крис Грикайте, Адоа Абоа, тя ми е много любима. Адоа леко ме бутна в един момент и ми каза – извинявай, миличка. Стана ми много мило...

82 моделки. И почти толкова гримьори и толкова фризьори. Отделно имаше около 30 маникюристки и педикюристки с малки столчета, които сядат пред теб и ти лакират краката и ръцете. Мама после каза, че краката на някои моделки били доста неподдържани.

Първо ми направиха косата. След това отидох на генералната репетиция, където бях много зле. Като видях плажа, толкова се шокирах, удари ме яко къде се намирам. Направихме репетицията два пъти. Усещането беше, че все едно ходиш по пясъка край морето. Всяка четвърта или пета манекенка трябваше да ходи във водата. Беше студена. И се случи, че бях всяка пета и трябва да ходя и във водата и да си нося чехлите. Идеята беше след това да си ги обуеш. На репетицията си ги обувахме не много грациозно. Караха ни се, казваха – като дами трябва да го правите. А от водата пясъкът беше полепнал по краката и беше доста неудобно, като си обуеш обувките. Букерката ме гледала някъде на екран и ми каза – Бел, беше ужасно. Аз – защо? Тя – изглеждаше сякаш нямаш настроение, сякаш не знаеш къде се намираш.

С нея слязохме в едно помещение и тя ме накара да ходя. Казах си – ще го направя, няма точно на Chanel да се прецакам.

И мама, която стоеше на дистанция от мен, тогава дойде и ми каза – представи си, че вървиш по плажа на Ставрос, дето бяхме преди месец. Същото е!

Междувременно смениха целия бюфет. От закуска стана на обяд. Взех си една супа от тиква.

Отидох на грим.

После имах 10 минути свободни, бях с мама. Ана Уинтур влетя в залата. Всички – опа, Ана Уинтур! Не съм си говорила с нея. С никого не си говорих. Нямах време. Моделките си бяха на групички, по приятелки.

След това беше време да ни обличат. Дадоха ни номерчета с имената ни. Аз бях номер 59. Имаше една много дълга линия като тиксо зад сцената с морето, на която бяха написани номерата. Намираш си мястото и чакаш. Докато чакахме, минаваха много известни личности. Фарел Уилямс беше там, поздравяваше, когото познава.

10,49... Начало! Цялото ревю беше не повече от 10-15 минути. Имаше хронометър. 6 секунди, тръгвай, 6 секунди, тръгвай. И аз тръгнах. Беше ми като в сън. През слънчевите очила можех да виждам какво се случва около мен. Памела Андерсън отстрани! В следващия момент забелязах, че някой си е изпуснал обицата на плажа, и се опитах да не я настъпя. След това видях, че съм твърде близо до момичето пред мен. Забързала съм се от притеснение. И цялата стена от фотографи видях, беше си стряскащо. Всичко мина много бързо. Питах – добре ли беше? Букерката каза, че съм се справила чудесно. Тя ме е гледала от първия ред, защото имаше покана за шоуто.

Мама не я пуснаха да отиде до самия сет, но беше в бекстейджа. Не помня какво ми каза след ревюто, сигурно браво. После разбрах, че е плакала, докато ме е гледала на екрана.

Беше 11,30 сутринта. Като излязохме от Гран Пале, пред нас – супермного папараци.

Викнахме си Uber, отидохме да обядваме. След това имах кастинг за H&M за годишен ангажимент, което е доста добре и аз бих се радвала, ако ме изберат.