Първият ми спомен от Белослава Хинова е как майка й я носи в слинг. Имаше някакво събиране в кафе с маси на открито край „Александър Невски“ и Биляна, нашата артдиректорка, мина оттам с бебето, кръстено на сестра си Бианка и появило се 12 години след нейното раждане. После Бела се зае да расте пред очите на редакцията. Рисуваше корици на EVA на бюрото на Биляна, тичаше из стаите след кучето Славчо, кавалер кинг чарлз шпаньол, знаехме кога е на лагер с палатки, кога – с майка си на сърф на Гьокчеада и кога пак с нея в Индия, косите й винаги гъсти и къдрави, косите на Биляна. Учеше в руското училище на Шишман, после влезе в гимназията по приложни изкуства „Св. Лука“ със специалност моден дизайн, толкова естествено за дете, което от малко е по снимки, сред щендерите с последните колекции и най-добрите български модели, което знае как подметките на обувките се облепят с хартиено тиксо и още 101 трика на стилистите на модни сесии. И както беше малка, изведнъж порасна, стана 1,77, дългите крака, високото чело, красиво извитите устни, нослето, дупчицата между предните зъби, прекрасната кожа, и реши, че иска да опита с моделство, което не е чак толкова странно. Освен всичко останало и майка й, и баща й са били модели.

В „Ivet Fashion“ усещат потенциала й и разпращат снимките й на големи агенции. В една от тях – „Women Management“, веднага я харесват и я канят да подпише договор. Въпреки пламенната защита на Биляна и обяснението откъде идва това дълго славянско име Белослава, от агенцията взимат решение да я промотират с името Бел. Изготвят и стратегия – да стартират кариерата й непременно с шоу на някоя от най-големите марки. Канят Бел в Париж по време на подготовката на Седмицата на модата и за 2 седмици тя прави кастинги на Dior, Saint Laurent, Hermes, Valentino, Chanel, Miu Miu, Altuzarra, Loewe и още, и още.

С наполовина скъсена коса, с размери 79/60/86, въоръжена от малка с йога техники от майка си, почти усвоила ходенето на високи токове, Бел върви от кастинг на кастинг, понякога е въодушевена, понякога – умърлушена. Но накрая взима най-доброто, взима Chanel! Лично Кайзер Карл я одобрява за шоуто пролет-лято 2019 в парижкия дворец Гран Пале, шоу, което всички чакат, шампанското на дефилетата, което всяка година надскача себе си като размах на въображението. Тази година изненадата беше истински плаж, истински морски вълни. Бела минава с номер 59. Пет години след като българка, Кремена Оташлийска, е дефилирала за първи път за Chanel.

От Chanel продължават с интереса към Бел, канят я да представи круизната им колекция в Банкок. А след това и специалната пътуваща колекция Métiers d’Art в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк. Очакваме появата на Бела на модните дефилета в Ню Йорк, Милано и Лондон. И всичко това след като едва в началото на май тя направи първото си ревю изобщо. Какъв старт само!

Късмет по пътя, момиче, и още много корици (първата й корица за EVA е римейк на първата ни корица отпреди 20 години, на която Жени Калканджиева държеше плода на Ева в ръцете си)!

Около парижкото си приключение Белослава започва да води дневник. Предоставяме ви част от него.

5 септември
Навърших 16. Изненада! – специално парти за рождения ми ден, темата, разбира се, беше Париж!

10 септември
Полетът ни беше следобед. Преди това бях на коламаска, маникюр, педикюр, фризьор - задължителна подготовка! Не ме беше страх, докато не кацнахме в Париж и не осъзнах къде съм. От летището до апартамента в квартал Маре пътувахме един час. Апартаментът е доста странен, нает е от агенцията. Нещо като къща между две къщи, на 4 етажа и на всеки етаж има една стая. Малка. Дали преди хората са били по-малки? Ние с мама сме високи и в тая малка къщичка… От предишното си ходене в Париж имах спомени само колко не ми хареса в Лувъра (била съм много малка), досадно, само се местиш от пейка на пейка из стаите, които са един милион. Чудех се кога ще свърши. И другият ми спомен е от Дисниленд, който ми хареса. Тогава бях на 7.

11 септември
Станахме рано, защото в 11 ч. трябваше да сме в агенцията, до Галери Лафайет. Там бяха много мили. Казаха ми, че трябва да се упражнявам да ходя на токчета. Тегели – напред-назад. Аз мога, но не излъчвам увереност, когато съм на токчета, защото гледам да не падна. Букерката ми се казва Осана и е тъмнокожа. Мама трябваше да подпише договора с агенцията. Оттам взехме кола, и отидохме до един доста далечен квартал, където щяхме да правим тестови снимки с един руснак. Саша. Кварталът беше един различен Париж – все едно влизаш в друг свят, само чернокожи.