14 септември
Сутринта решихме да отидем на йога в едно студио наблизо. Инструкторката говореше само на френски, но ние сме стари йоги с мама и разбирахме какво трябва да правим. После отидохме до агенцията да ми подстрижат косата. Почти наполовина. Не ми беше мъчно.
След това се разходихме и влязохме в магазина на Vivienne Westwood. Мама не ми даде да си купя едни обици, като малки златни планети, 60 евро. Каза – не, тъпи са. И аз й казах, че докато я няма, ще отида и ще си ги купя.

18 септември
Мама си тръгна сутринта. Вчера, докато бяхме под Триумфалната арка, ме попита дали няма да ми е мъчно без нея. Казах й, че ще ми е мъчно, но ми е по-интересно да бъда сама в Париж. Ще се върне на 28-и, за да не се прибирам сама за София. Трябваше да изчакам кола да ме закара до новия апартамент, в който щях да живея с други моделки. Апартаментът е на Рю Шапон. Доста си е хубав, с голяма баня, голям хол, маса за ядене. Всичките 4 момичета спим в една стая. Има две рускини, на 16 и 20, и една латвийка, на 16.

19 септември
Втори ден сама.

Този ден имах Dior. От агенцията вървях пеша надолу към Сена. Красиви сгради! В централата много изчистено, бяло, навсякъде книги на Диор.
Ходих с моите дрехи пред кастинг директорите, след това ми дадоха боди и къси панталонки и едни токчета. Кастинг директорите не ти казват нищо, никога не го правят. Всичко беше в рамките на не повече от 10 минути. Не се притесних.

Пак в агенцията, защото моята букерка искаше да ми покаже какво са изпратили от Dior: много харесахме Бел, обаче, за съжаление, е твърде млада. Те са решили, че няма да взимат под 17, но така знам, че догодина мога да направя Dior.

Латвийката много мрънкаше и се премести другаде. Дойде едно момиче от Холандия. На 17. Направих си булгур с авокадо. С рускините си казахме на руски „спокойной ночи“.

20 септември
Станах към 7,30-8. Закусвах и към 11 трябваше да съм в агенцията. Това е всеки ден, за да могат да ме видят с какво съм облечена и да ми дадат нещо, преди да отида на кастинг. Бях с едни червени леопардови панталони, купих си ги в Париж.

Имах кастинг за Saint Laurent. След това за Loewe. И Kristina Fidelskaya.

Saint Laurent мина много добре. Бяхме много момичета в нещо като антре. Всяка излиза, ходи пред всички останали. Има много рускини, доста са шумни. Ако има храна на кастинга, те са там и не мърдат. И холандките не спираха да крещят на странния си език. Колкото чернокожи имаше, толкова и китайки. Повечето не говореха добър английски и си мълчаха или говореха помежду си.

Ако минеш първото сито, излизаш пред самия директор на Saint Laurent. В стаята с него имаше много хора, един много приличаше на Ед Шийрън, не знам какво правеше там. Имаше и два френски булдога, които си играеха. Ходих. Казаха, че тези обувки не ги харесват на мен. Дадоха ми ботуши, които бяха 40-и номер, аз съм 41 и половина, дори 42. Не ми бяха най-удобните, но ходиш някак си, правиш се на ударен. С тях ме харесаха.

Бях много изморена като се прибрах. Хапнах булгур с домати, легнах.
В 11 получих мейл на какви кастинги съм утре. Имах колбек (обаждане, че са те одобрили за следващото ниво – б.р.) от Saint Laurent.