Ю Несбьо преобразява „Макбет“

Кралят на крими романа превръща Шекспировия герой в корумпиран детектив от 70-те

eva.bg 08 December 2018

На български излиза едно от най-очакваните заглавия на годината – „Макбет“ от Ю Несбьо. Името на Несбьо отдавна се е превърнало в магнит за почитателите на скандинавския трилър, а героят на криминалната му поредица инспектор Хари Хуле е не по-малко известен. Книгите на норвежеца са преведени на над 50 езика и са продадени във впечатляващите 40 милиона екземпляра. Неслучайно той е единственият неанглоезичен писател, поканен да се включи в мащабния проект „Хогарт Шекспир“, в който знаменити автори пречупват класически Шекспирови произведения през уникалната си писателска призма.

В началото, когато от британското издателство „Хогарт“ му отправили предложението да съчини собствена версия по някоя от драмите на Шекспир, Ю Несбьо си помислил: „Благодаря, че сте се спрели на мен, но ще откажа. Нямам желание да творя върху идея, която не е лично моя. Само тогава имам енергията да се впусна в творческия процес. Половината от удоволствието да пишеш е именно да те споходи оригинална идея и да я развиеш от нулата“ – споделя писателят. Когато обаче разбрал, че има право на избор измежду шедьоврите на великия драматург, нагласата му претърпяла коренна промяна.

„Израснал съм с Ибсен, не с Шекспир. Като юноша се опитах два-три пъти да чета Шекспир. От първите две страници схванах около две изречения – най-чистосърдечно признава Несбьо. – Точно към „Макбет“ обаче имам специално отношение. Гледах филма на Роман Полански от 1971 година и сюжетът ме впечатли силно.“

Този литературен проект отнел на норвежкия писател четири години. Несбьо се съгласява, че Макбет притежава някои от чертите на Хари Хуле. И двамата герои първоначално са с добри намерения, но впоследствие претърпяват морално и житейско падение. Докато обаче Хари Хуле се намира в граничната зона, Макбет извървява пътя към личностния крах докрай.

Макбет в прочита на Несбьо живее в безименен град. Градът напомня Берген и Глазгоу, а отчасти и Манхатън от седемдесетте години.

Мнозина свързват седемдесетте с отгласи от Лятото на любовта, с материално благосъстояние и идеализъм, но това са и сурови времена – времената на Студената война, на страха от ядрен сблъсък, на сериозно замърсяване на въздуха, на голямата безработица, на високата престъпност в големите градове.

В този безименен град властват наркобарони, корупция на високо ниво и безперспективност. Онези, които дърпат конците, са в престъпни връзки с ръководните кадри в полицейското управление. Там работи и Макбет.

Движещият фактор в живота на Макбет е жена. По-възрастна от Макбет, неговата любима Лейди – собственичка на казино и бивша проститутка – е по-силната от двамата. Преживяла редица житейски перипетии, тя е тласкана от потребността най-сетне да си извоюва името на уважавана дама, която никой вече да не може да тъпче. Водена от бизнес интересите си, тя съзира редица икономически облаги, ако успее да намести Макбет на директорския стол в полицията.

„Макбет“ е една от най-кратките пиеси на Шекспир, докато романът на Несбьо наброява близо 600 страници. С други думи, Несбьо си е позволил волността да разшири историята. Неща, бегло загатнати в оригинала, са по-подробно разработени във версията на норвежкия крал на криминалния роман.

Макар „Макбет“ да се смята за една от най-кървавите Шекспирови пиеси, според Несбьо любовта е централна тема. Лейди и Макбет си остават влюбени – въпреки зловещите престъпления, които извършват заедно, и въпреки драматичните епизоди в отношенията им. У всеки от нас дреме един потенциален убиец, който може да се събуди, ако се поддадем на низките си инстинкти, обобщава Несбьо.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР