С коя лапа маха котето?

Много често на входа на магазин или заведение, в таксита, офисни бюра и дори в тоалетна може да се види неизменното коте, което маха с лапичка на посетителите.

Тези котета, традиционни от три века, се казват манеки-неко и може да са златни (за просперитет), червени (за успех в любовта), държащи риба, книга или чадър. Аз се сдобих с коте със звънче, за което се смята, че гони злите духове (забележете, че и нашите кукери носят звънци). Обикновено фигурките на японските котета махат с дясната лапа, което е на късмет и просперитет, но ако е вдигната лявата, това е ясен знак, че трябва да привлекат пари. Мнозина мислят, че котките са китайски, но дзинмао (китайската златна котка, която също маха с лапа) е родена доста след манеки-неко, пък и маха само с лява лапа. Днес късметлийските котки могат да се видят навсякъде и не само в Япония или Китай. Дори да не сте суеверни, за всеки случай е добре да помахате в отговор на поздрава или поне да се усмихнете.

Първо впечатление и второ първо впечатление

Посетих Япония за пръв път през 2005 г., а когато се върнах там в началото на тази година, хем ми беше познато, хем открих съвсем нови неща. Едно е сигурно обаче: колкото и да се отварят към света, традициите държат японеца здраво свързан с корена му и някои неща си остават неизменни в сърцата на хората, без значение дали отвън те са с изрусена коса и облечени по някаква футуристична мода. Неизменни например са преклонението към предците и по-възрастните, уважението и любезността към всички хора (дори към невъзпитаните и грубияните), търпението, смирението и... тясното профилиране. Това последното е трудно за приемане от нас, българите, които къде от любознателност, къде от нужда, сме скроени по-нашироко и като цяло поназнайваме повече неща. Обратно на нас, японците са болезнено нишови, до степен на пълно невежество и липса на интерес към всичко, различно от определеното им занимание. Но тук идва една приятна изненада: японците знаят за България повече, отколкото други чужденци. Много често ми се случва, като ме питат откъде съм, да се чешат дълбокомислено по главите, чудейки се къде ли е това крайче на Европа, където се намира нашата държава. А в Страната на изгряващото слънце е точно обратното, те грейват с искрена възхита и започват да цитират всичко, което знаят – за Котоошу, за розите, за киселото мляко. И по-точно в обратен ред, защото за млякото знаят още от средата на миналия век, когато един от най-големите им концерни Мейджи започва да внася от нашата закваска и да продава „йогурта на дълголетниците от България“. Пък дълголетието е много важно за японците – те вярват, че ябълка на ден, наред с киселото мляко и гъбите шийтаке, ще им донесе дълги години здраве.

Вендинг машини за ябълки има по улиците

и почти на всеки ъгъл в Нагано – градът на японските дълголетници. Също и във всяко крайпътно магазинче има казан с гореща гъбена супа, от която всеки може да си сипе безплатно колкото иска. Освен с дълголетниците си и олимпиадата отпреди 20 години, градчето е известно със своите топли извори и маймуни, киснещи се в тях. Японският макак е ендемичен вид, изключително дружелюбен и фотогеничен. Маймуните живеят на големи стада в снежните планини, заобиколени от величествена гора. Малките скачат във вировете с топла вода, после тичат по снега съвсем сухи (козината им не изглежда мазна, но явно не задържа влагата), и после пак във водата, където по-възрастните лениво се пощят или блажено мижат. Трябват ви два часа с влака стрела (шинкансен) от Токио, плюс още един час с кола и половин час ходене в гората. Така че ако решите да посетите Япония през зимата, това е нещо, което не бива да се пропуска.