Признавам, че понякога влизам доброволно в капаните на собственото си въображение, което измисля съдби и истории на любимите ми герои. Винаги съм си представяла например, че прочутите сестри Соцани – покойната Франка, дългогодишен главен редактор на Vogue Italia, и Карла, създател на един от най-изтънчените и артистични концептуални магазини в целия свят, носещ името на адреса, на който се намира в Милано – 10 Corso Como, са наследници на аристократична италианска фамилия. Фамилия, която с години е възпитавала вкус, отношение към детайла и рафинираност, така характерна за двете сестри. Представях си, че са отраснали в замък и са играли в зали с високи тавани, декорирани с фризове и фрески, съхранили голямата артколекция на баща им, докато майка им е била една от най-изисканите клиентки на Валентино. Нищо подобно. Карла, по-голямата сестра, и Франка се раждат в семейството на обикновена домакиня от Мантуа и инженер от Милано, който пристига в малкото италианско градче, изпратен от компанията си, наречена ОМ. (Да, поне едно ОМ в тази житейска сага!) Още една изненада разби на пух и прах полета на фантазията ми, докато „пишеше“ романа на живота на любимите ми сестри: те имат по-малка сестра – Мария, която по нищо не отстъпва на красотата на Карла и Франка, но никога не се споменава. До такава степен, че дори и медиите не подозират за съществуването й. Оказа се, че най-малката сестра е избрала съзнателно да е на разстояние от прочутата фамилия, макар че животът също й е организирал достоен роман. На 19 години, като студентка по литература, Мария посещава лекциите на Йосиф Бродски и се влюбва до полуда в професора, който е с 30 години по-възрастен от нея. Пише дълго любовно писмо и много скоро двамата стават двойка, а след девет месеца Мария ражда дъщеря, на която дават името Ана. Бродски умира от сърдечен удар три години след раждането на дъщеря си, но Мария запазва фамилията му и застава начело на фондацията, която връчва ежегодни награди за литературен талант. (Любовната история на Мария Соцани и Йосиф Бродски разказахме в августовския ни брой.)

Малката сестра на Карла и Франка живее в Ню Йорк, носи фамилията Соцани-Бродски и не присъства на официални събития, които събират семейството й. Фотографите не я забелязват нито на погребалната церемония на Франка Соцани през 2016 в Милано, нито на сватбената церемония на племенника й. (Франческо Кароцини, синът на Франка, в началото на юни отведе до олтара Бий Шафър, дъщерята на главния редактор на Vogue Ана Уинтур.) И докато любимото момиче на Бродски избира да живее в сянката на прочутите си сестри, белязали света на модата и изкуството с невероятен финес и артистичност, Карла, най-голямата сестра, продължава похода в името на красотата.

модата – герой по неволя

Въпреки че започва кариерата си като редактор на специалните издания на Vogue Italia през 80-те години, мечтата на Карла никога не е била да се занимава само с мода. И макар една от легендите в бранша – творческият директор на Conde Nast Александър Либерман – да й предлага позицията на италиански редактор в офиса на Vogue, тя не се задържа дълго в модната журналистика. За кратко оглавява екипа на италианското издание на Еlle и тогава се запознава с модния дизайнер Ромео Джили, ексцентричен и талантлив, който за кратко е неин любовник. И за двамата тази афера оставя горчив послевкус. В изключително рядко за Джили интервю за вестник Daily Telegraph той признава, че Карла и тогавашният й партньор, който по-късно става неин съпруг – Донато Марино, са го подвели и са злоупотребили финансово с компанията му. „Странно е, че всичко това се случи, когато Карла бе освободена от списанието, в което работеше, и ми се обади за помощ. Създадох позиция специално за нея, дадох й свобода, власт и доверие, което тя не оправда. Безспорно е много интересна, интелигентна и находчива жена, но не мога да кажа същото за лоялността и честността й“, коментира Джили. Според него, с усвоените пари от този период тя създава прочутата галерия в Милано – 10 Corso Como. А дизайнерът, прочул се с уникален стил, наречен етношик, залязва безславно и не оправдава надеждите на италианските модни критици.