Сара живее с майка си само 5 години, но все пак си я спомня, предимно като „аромати и картини“, които внезапно изникват в паметта й. Спомня си как двете понякога закусвали заедно в леглото, гъделичкали се, играели на криеница или си спретвали забавни боксови мачове. После тя настоявала да правят същите тези неща и с баща си и той никога не й отказвал. Въпреки всички слухове, че Даниел Биазини, по-млад от Роми с 9 години, бил сключил „брак по сметка“, според Сара той бил страхотен баща. Тя знае всичко – че майка й е чула как баща й обсъждал със свой приятел по телефона покупката на скъпа и напълно ненужна яхта с нейните пари, казвайки „Тя прави всичко, което й кажа“, а също и че Роми сякаш никога не е повярвала в любовта му. Не си позволява да го съди обаче и дори твърди, че всъщност, въпреки всичко, детството й е било много щастливо и заслугата за това е изцяло негова.

Тя учи в частно католическо училище „под прикритие“. Никой там не знае или пък не говори за това чия дъщеря е. Около година след смъртта на майка си обаче тя се прибира от училище, обляна в сълзи – била заобиколена от папараци, които я снимали против волята й. За да спаси детството й, баща й обявява, че ще дава периодични пресконференции, за да осведомява пресата какво се случва с него и дъщеря му и да предоставя техни снимки. Единственото, което иска, е да оставят детето му на спокойствие.

Сара дълго време не може да реши какво иска да прави с живота си. Докато е в гимназията, категорично отказва да опита късмета си като актриса, тъй като й се струва прекалено първосигнално и дори банално. Освен това дълбоко в нея живее страхът, че наследявайки професията на майка си, може да наследи и тежката й съдба. Така поне й говори баба й, майката на Роми, Магда Шнайдер – много известна актриса в Германия през 30-те и 40-те, дъщеря и внучка на актьори – в опита си да я предпази. Двете никога не са били особено близки поради една проста причина – Сара израства в Париж и така и никога не научава немски, родния език на майка си. Баба й пък знае само немски и няколко думи на френски. Веднъж обаче Магда и Сара застават едновременно пред огледалото, за да може баба й да й окачи медальона с образа на Роми като млада, който й е донесла като подарък. Двете виждат отраженията си едно зад друго и сякаш изведнъж, там някъде между тях се появява и Роми, липсващото звено във веригата.

На 22 години Сара решава да вземе живота си в ръце – изнася се в собствен апартамент и се записва да учи история на изкуствата в Сорбоната. В момента, в който се оказва на студентската скамейка обаче, разбира, че всъщност иска нещо съвсем друго и че истинската й мечта е от банална по-банална – да стане актриса. Да, като майка си. Едва събира смелост да каже на баща си, при това с хиляди увъртания, но Даниел Биазини бързо схваща. „Ако искаш да отглеждаш овце, направи го! Ако искаш да станеш актриса, опитай!“ – казва той и смъква огромен товар от плещите й. Тя заминава за Калифорния и се записва в прочутото актьорско студио „Лий Страсбърг“. Напуска след около година, защото не й харесва особено, но пък си намира агент, започва да работи и скоро получава първата си роля – в телевизионния филм „Джули, агент на краля“, където играе Жюли дьо Мопен – изключителна французойка, живяла в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век, известна с авантюристичния си живот и с това, че се изявявала едновременно като оперна певица и като една от първите и най-добри жени фехтовачи. Докато снимала филма, Сара трябвало да преодолее всичките си страхове – да пее пред публика, да държи сабя, да язди кон, но най-вече – да се снима гола, нейното голямо табу!