„Писането предоставя невероятни алибита. Това е единствената професия, която позволява цял ден да останеш под завивките, заявявайки „Аз работя“.“

Давид Фоенкинос го пише по повод един от героите в романа си „Загадката Анри Пик“ - Фредерик, писател с неуспешен първи роман, издържан от любовницата си. Фредерик е решен да напише новата си книга изцяло в леглото. „Понякога заспиваше и сънуваше, убеждавайки се, че ще е полезно за творческия процес“, иронизира Фоенкинос, а аз си спомням за всички интервюта с писатели, които обрисуват тежкия труд на литературната нива, ставане в 5, не, в 4 и половина, писане до ръба на физическото изтощение, пиене на неподсладен чай, гризане на сухари и заспиване над пишещата машина някога, сега над клавиатурата...

В току-що преведения си на български роман Фоенкинос е включил на скорост машината си за ирония, само че това е една съчувстваща, деликатна ирония, напомняща ни за най-известния роман на автора си - „Деликатност“. Вижте само как завършва „Загадката Анри Пик“ – Фредерик, след като по някаква причина се е отказал да бъде известен писател, е поканен да води работилница по творческо писане в провинциален старчески дом. Той, който се е надявал на литературна слава и награди, на турнета в Азия и Америка с книгите си, се отказва от амбициите си, за да заплати с тях щастието да бъде баща.

Ето такъв е Фоенкинос – деликатен оптимист за човека, склонен по-скоро да надцени, отколкото да подцени.

Интригата в „Загадката Анри Пик“ се върти около въпроса: може ли майстор на пици от Бретан, с нищо незабележимият Анри Пик, за когото не е сигурно, че е прочел и една книга след завършване на училище, да напише най-продавания роман във Франция? Романът, еднакво харесван от публиката и критиката, разказва успоредно за края на една любов и за края на един живот, живота на великия Пушкин, ранен смъртоносно при дуел. Ръкописът на романа е открит случайно от издателка и любовника й, въпросния неуспял писател Фредерик, докато двамата ровят из прашните лавици на една особена библиотека. Библиотеката на отхвърлените книги. Създадена от самотник, живеещ в градчето, от което е и майсторът на пици, тя е призвана да приютява книги, които никой не иска да публикува с единственото условие – злощастният автор да донесе лично ръкописа си. Идеята не е оригинална, американският писател Ричард Бротиган издава роман с главен герой библиотекар, който приема всички отказани от издателите книги. Като есето „Отглеждане на цветя на светлината на свещи в хотелска стая“ или кулинарна книга, събрала рецепти на всички ястия от романите на Достоевски. (Лично аз бих прочела и двете, признавам.) Има нещо меланхолно красиво в идеята за място, където се събират безнадеждните. Книги и хора. За сън с надеждата, че утре може някой да изтупа прахта и да разтвори страниците. На книгата или на човека.

Давид Фоенкинос е член на журито на кино-литературния фестивал „Синелибри“ 2018 и ще представи лично на 14 октомври във Френския институт в София филма „Ревност“, режисиран от него и брат му Стефан Фоенкинос.