Тамара се озовава в Париж с нищожни средства, с много малко бижута, които бързо й се налага да продаде, и с дете на една година, за което трябва да се грижи. Самата тя, едва 19-годишна, се чувства все още дете, никога през живота си не е работила нищо, не иска да моли за помощ родителите си, а от мъжа й дълго време няма ни вест, ни кост. Когато разбира, че Тадеуш е в затвора, Тамара впряга всичките си връзки сред руската емиграция в Париж в опит да го измъкне и някой я насочва към тогавашния шведски посланик.
Времената са трудни и посланиците имат доста работа, като някои от тях си докарват добри доходи срещу подобни услуги. Този обаче, на чиято врата Тамара почуква, има друго слабо място – жените. Още на второто изречение директно и делово й предлага помощта си срещу секс, гарантирайки й, че мъжът й ще е при нея до няколко дни. Тамара е абсолютно отчаяна и се съгласява, а посланикът изпълнява обещанието си. Тя дълго време пази в тайна от мъжа си жертвата, която прави в негово име, а когато в разгара на един скандал му изкрещява в лицето истината, той така и не успява да й прости.

Зелената фея и Дон Жуан джобен формат

Животът на Лемпицки в Париж сякаш става още по-труден след идването на Тадеуш, който не може да си намери работа, изпада в депресия, почти не излиза от дома им. Тамара разбира, че трябва или да скочат, за да оцелеят, или да потънат. Избира първото и спомняйки си дългите ваканции, прекарани сред най-великолепните образци на ренесансовата живопис и многобройните портрети, които рисува, докато е в пансиона в Швейцария, решава да се отдаде на рисуването. Продава едно от последните семейни бижута, донесени от Тадеуш, и се записва на уроци при прочутия художник и педагог Андре Лот. Успоредно с уроците започва да рисува портрети за пари, а за собствено удоволствие – огромен портрет на мъжа си, който така и не завършва в знак на отмъщение.

За да издържа семейството, Тамара работи по 12 часа на ден, понякога дори повече. Спира само за да си вземе вана, да изпие чаша шампанско (пие го като вода) или защото масажистката й е дошла. Рисуването я увлича, парите, които печели от него – също. Все повече представители на парижкия бомонд се решават да й позират. Семейството е спасено, но Тамара вече иска повече, много повече. Иска да е част от обществото на тези, които рисува. Да е равна с равни – на партитата им, на масата им, в разговорите им. Междувременно Тадеуш Лемпицки от нямане какво да прави и от ревност заради нарастващата й популярност я напуска заради друга жена. Затова и на портрета лявата му ръка, там, където трябва да е брачната халка, остава завинаги незавършена.

След развода – как само се повтаря всичко в живота! – Кизет е заточена при баба си Малвина, с която блудната дъщеря набързо се сдобрява, и за Тамара започва един безкраен празник. Вече като свободна жена, при това със собствени доходи и собствена популярност, тя става част от артистичния табун, вилнеещ из Париж през 20-те – Жан Кокто, Андре Жид, Колет... Опиумът, пък и кокаинът, стават неизменна част от живота й. Писва й да рисува само поръчкови портрети и започва сама да си избира моделите. Винаги жени, задължително жени. В Париж през 20-те малцина са онези, които не са открили бисексуалната си природа. Тамара просто излиза на улицата и когато някоя жена я завладее само докато я гледа, тя отива до нея и й казва: „Извинете, бихте ли ми позирали гола?“. Удивително много жени се навиват – все пак това е Париж! В историята обаче ще остане една – красивата Рафаела, моделът от нейната прочута картина и нейна любовница за около година. Тамара й посвещава 7 от най-известните си картини и никога не я забравя – дори последната творба, над която работи преди смъртта си през 1980 г., е нещо като реплика на собствената й картина „Хубавата Рафаела“. Двете са страстно влюбени не само една в друга, но и в роклите на Коко Шанел и Елза Скиапарели. Тамара дори подарява такива на любовницата си. След средата на 20-те тя вече печели достатъчно и може да си позволи много неща, включително и рокли на Шанел и Елза Скиапарели. И все пак нещо й липсва. Нещо като черешката на върха на тортата. Тогава в живота й се намесва един истински донжуан.