докато те има...

След тържеството сме поканени на обяд в дома на семейството. Цялата къща е организирана около живота на Даниела. Мебелите са малко, за да може тя да бъде придвижвана лесно. Направена е току-що нова пристройка към къщата – специален апартамент за Даниела. Тя сама е избрала цветовете на стените, завесите и настилките. Иска да й е светло и слънчево. Има планове за години напред. Изумително е всичко това! Тази година тя ще навърши 50 години. Няма друг човек с такова страдание, който да е преживял толкова дълго време. След години на ежедневни молби към мъжа си да й помогне да си отиде, днес тя е изпълнена с оптимизъм. Любовта към живота е по-силна от всичко! Първото, което питам, е какво й дава сили да продължава да се бори.  „Любовта на другите“, отговаря ми чрез специално разработената от съпруга й азбука за комуникация с един клепач. Буквите са разделени в 4 мисловни полета. Извикват се първо полетата, после буквите.

Леонардо

Превежда ми синът й Леонардо, красив младеж с големи мечтателни очи, който следи трескаво всяко трепване на окото и моментално го превръща в буква, после в дума, после в изречение. Опитвам се да не мисля за неговия ад, през който върви през цялото това време, за отчаянието му, за мъката му, за омразата към сестрата, която често е винил, че е причината за болестта на майка му, за ранното му съзряване, за ограбеното му детство, за срама по улиците, когато са навън и всички ги гледат. Минал е през много тежки моменти, нервни сривове.  Всичко това е преодоляно и прието и той с готовност се посвещава на любимата си майка, на която толкова много прилича и от която не бяга, както би могъл, а учи в университет в Торино, който е на 40 минути път с влак, и се прибира всеки ден у дома отново. Останал е мил, добър, съхранен и някак нереален със своята добронамереност. Пристрастен е към татуировките. Има 24 татуировки, разказва ми. В инстаграм виждам, че тялото му е покрито с големи сложни рисунки с митични същества, фантастични образи, символи и надписи. Древните народи са се татуирали като ритуал за защита, сила и добра енергия. Физическата болка като средство за освобождаване от психическата. Това е неговият път да се справя с напрежението и страданието. Говорим си с Даниела. Двете й деца са поразително красиви, мили, съхранени, прекрасни. Носят много от нея. Изказвам възхита. А тя – „Всичко, което правим с Луиджи, е много хубаво!“, отговаря ми. Да, точно така, Дани! Имаш пълното основание да си горда с всичко, което си сътворила! И преди болестта, и след нея! Всяко мигване с клепача е малка победа на живота! И задявка със съдбата – все още съм тук! Има ме!

Луиджи е готвил за нас днес. Трогната съм и благодарна на този човек за милото му гостоприемство, за това, че ни допуснаха да бъдем близо до това необикновено семейство. Влизаме в техния свят, в тяхната рутина. Менюто е паста, местни месни специалитети и студени гозби, които неговата майка специално е приготвила. Тя живее в съседната къща и е неоценима помощ за семейството. Свекърва, отдадена на снаха си – ето това си е сюжет за нов том на „Гераците“. Даниела също присъства на масата. Тя се храни с разтвор, който се влива в стомаха директно. Тялото не може да обработи нищо самостоятелно. Приятно е в трапезарията – добре подредена, голяма, приветлива. Ежедневните теми за  разговори, коментари, забележки – във всичко включват и Даниела. Тя нито за миг не е изолирана от средата си. Дори гърч на тялото, предизвикан от задавяне със слюнка, се приема като част от нещата, които просто се случват. Устата бива почистена с малка машинка, подобна на прахосмукачка. Единствената, която липсва, е малката Камила, която свири на цигулка и точно днес има концерт в друг град. Тя също има право на свой личен живот. Луиджи ни разказва как тя водела приятелките си вкъщи, за да им покаже колко хубава е мама. Всичко е любов! Точно тя! Любовта е силата на Луиджи – да бъде грижовен баща, да спи по 3 часа на нощ, да сподели съдбата на съпругата си без гняв, без колебание. Да остане верен на любимата жена. С каква мисъл се събужда сутрин? Действам, не мисля, отговаря той. Какво си мисли вечер на лягане? Толкова съм уморен, че заспивам моментално. Питам го какво го мотивира? Отговорът е – християнската вяра, непоколебимото решение да запази семейството цяло. Вярва в предопределението. Вярва, че животът е драгоценност, за която си струва да се бориш с всички средства. Един безименен герой, който всеки ден прибавя още едно мъничко парче от своя житейски подвиг.

Разделям се с тъга с моите четирима герои, станали толкова близки на сърцето ми за двата дни, прекарани заедно. Благодаря им за красивия урок, който ми дадоха неволно: без значение са собствената интерпретация и личният почерк, когато кодът е Любов!