Разказите са тъкмо за плажно четене. И не става дума за подценяване, а за практичност. Вместват се във времето между две гмуркания или два коктейла. Нашата колекция тази година е изключително добра

„Всичките наши тела“ от Георги Господинов
Хиляди полудяха по „Телата“ на Господинов, тиражите постоянно се изчерпват, но ако сте успели да си купите тънката книжка, ще можете да си направите слънчеви бани на душата със свръхкратките й истории. В една от тях Господинов нарича август следобедът на годината.

„Висока облачност“ от Оля Стоянова
Оля Стоянова пише много хубави диалози и това не е случайно – тази година за втори път й присъдиха „Аскеер“ за драматургичен текст. Разказите й са забавни, пълни със странни герои – сред любимите е Мехди, бръснар на Женския, който „подстригва само френска мода“. „Сядаш, става хубав“, казва Мехди на колебаещия се кисел мъж, дошъл в салона му. И с разказите на Оля е така: „Четеш, ставаш хубав“.

„Бразилски храст“ от Велина Минкова
Наистина е смешно, няма как, когато прочетете за семейство от Малибу, което си има домашен любимец – рибката Фиш, и го отглежда с люспи от екологично чисти плодове и фини меса, украсява аквариума му с полускъпоценни камъни за положителна енергия, пуска му опера, джаз и черно-бели филми и нарежда около стъкления глобус творби на Кандински, Мондриан и Пикасо, за да може Фиш да ги разглежда, докато плува в кръг. Ще разберете що за прическа е бразилски храст и какво е да си бобо в Париж. И ще прочетете перфектната деветдесетарска любовна история, като може би ще си кажете – това е моята история, нищо че сте от друга епоха.

Малката книжарничка, пекарничка и братовчедкитe им
Тези романи излизат целогодишно, но пикът им е лятото. Смята се, че хората, жените в частност, искат да четат леки любовни истории, героите да са красиви, а мястото да е Париж, в краен случай Тоскана. В този смисъл „Кафе под липите“ на Джоан Венг е нетипичен роман, защото действието се развива в Берлин, и то през 20-те години на ХХ век. Млада жена слиза на гарата, само с пишеща машина и талант в куфара си. Мишел Гейбъл, която познаваме с въздебелия й роман „Парижкият апартамент“, е написала нов, не толкова дебел. Ако сте зажаднели за величествено имение, драматични истории на три поколения жени, океан, диви рози по дюните – „Книга за лятото“ е вашата. Книжарничките обаче оглавяват класацията за най-романтични места. В „Книжарката от Площада на билките“ на Ерик дьо Кермел ще откриете любов и книги, книги и любов. Може да я конкурира само „Малката книжарничка край Сена“ на Ребека Рейзин. От същата авторка излезе и съвсем нова книга, а именно „Малкият антикварен магазин под Айфеловата кула“.

Изстудете ми едно убийство, моля
След толкова любов и произведения на сладкарското изкуство няма начин да не искате да убиете някого. Нашите предложения са: „Жената на прозореца“ от Ей Джей Фин, „Смъртоносно ранен“ от Томас Енгер, „Лични мотиви“ от Александра Маринина, „Предатели“ от Дейвид Балдачи, „В мрежата“ от Джули Гаруд, „Щом поемеш дъх“ на Мери Хигинс Кларк & Алафеър Бърк (където модата е истинският убиец!), „Не е препоръчително да се обиждат котки“ – адски добро име на книга, в случая от рускинята Елена Михалкова, и „Не се отказвай“ на „запазената марка“ Харлан Коубън.

За дъждовни дни и самотен остров
Просто смятаме, че тогава е времето и това е мястото за сериозно четене. И тук ще подредим нашата възхитителна Айфелова кула от книги, започвайки от „Фабиан и хаосът“ на Педро Хуан Гутиерес, човекът, който ни повали със своята „Мръсна хаванска трилогия“. После идва „Еротични истории за пенджабски вдовици“ от Бали Каур Джасвал, в която полуграмотни жени са събрани в курс по творческо писане. „Морска книга: Изкуството да ловиш гигантска акула с гумена лодка насред огромното море през четирите годишни сезона“ от Мортен Стрьокснес е повече от подходяща за морска почивка, в нея „всяка страница изглежда като шкаф, пълен с изненади, от които ти увисва ченето, с кюлчета мъдрост и дивни прозрения“. Жената, която създаде фенклуб на жълтите очи на крокодилите се завръща с продължението на своите muchachas! – „Три целувки“. Освен любов, Катрин Панкол винаги вкарва и доза здравословен цинизъм в историите си, слава тебе, боже.