„Надявам се никога да не остарея толкова, че да стана религиозен” – обича да казва един от гениите на световното кино Ингмар Бергман, роден в Упсала, Швеция точно преди един век и починал през 2007 г. – две седмици след 89-ия си рожден ден. Съмняваме се обаче, че е станал религиозен, въпреки факта (или именно поради него), че е син на свещеник.

Определя себе си като мързелив човек, който най-много обича да седи и да гледа през прозореца, без да прави нищо друго. Въпреки това животът му е белязан от чудовищна работоспособност – режисира над 60 филма за киното и телевизията, на повечето от които е и сценарист, поставя в театъра, пише и пиеси и всичко това – до последния си дъх. В биографията му откриваме 5 официални съпруги (като най-известната му любов – с актрисата Лив Улман, една от неговите музи – не е официализирана с брак), 9 деца (Бергман преживява много тежко смъртта на сина си Ян, който е също режисьор и умира от левкимия на 52 –годишна възраст), и безсмъртната му любов към родната му Швеция, с чиято душа са пропити всичките му филми. Както всеки гениален творец и Бергман е свързан с пъпна връв със земята, на която е роден.

В началото на 60-те години, след като вече е световноизвестен с филмите си „Усмивки от една лятна нощ” (1955), „Седмият печат” и „Поляната с дивите ягоди” (1957) –Бергман се установява завинаги на мистичния и пуст остров Фаро (или Форьо), където работи и живее и където създава някои от най-великите си филми – „Персона”, с който превръща в икони двете актриси Биби Андершон и Лив Улман, „Шепот и викове”, „Сцени от един семеен живот”, "Фани и Александър" и др.

В средата на 70-те Бергман е арестуван за неплатени данъци и му е наложена глоба – история, която той определя като „публично унижение” и която преживява с тежка депресия и продължително болнично лечение.

Казват, че е починал в самота, макар че негови са думите, че на своя остров Фаро той никога, никога не се е чувствал самотен. До последния си час ненавижда пътуванията и ако съжалява за нещо, то е, че не е успял да прави по един филм всяка седмица. „Ако не правех филми със сигурност щях да прекарам живота си в някоя психиатрия” – казва режисьорът.

Честит юбилей, Маестро!