Силви ми е приятелка. На 31, неомъжена, достатъчно хубава, макар и да не се вписва точно в определението „секси”. Има си добре платена работа и собствен апартамент, въпреки че поне един път седмично преспива у родителите си, които още пазят детската й стая непокътната. Едно дете е и майка й и баща й много трудно понесоха решението й да се изнесе, но все пак й купиха апартамент - съвсем близо до техния, през няколко преки. Майка й й помогна с обзавеждането. Все още й дават пари когато поиска, че дори и без да поиска, понеже си имат собствен бизнес и макар да не са някакви богаташи, парите не са им проблем. Проблемът им е Силви, която все не може да си хване гадже, което да я „обича и уважава”, както се изразяват те, въобразявайки си, че знаят какво означава това. Да я уважава дори беше сякаш по-важно за тях, отколокото да я обича – така ми се струваше поне на мен. Тя винаги е била неамбициозна с мъжете – сякаш няма особена нужда от тях. Ако се получи – добре, ако не – тя си имаше мама и татко на две крачки. Според мен мъжете усещаха това и затова си тръгваха.

През 20-те си години Силви си беше хващала две-три гаджета за по около година-две, често с прекъсвания, с по няколко събирания и раздели, както често се случва на тази възраст. Сред тях имаше дори и един женен любовник фантом, който я водеше по хотелски стаи и в когото тя, разбира се, беше най-силно влюбена, но само аз знаех за него. Майка й и баща й щяха да получат удар, ако бяха разбрали, но това така и не се случи, понеже любовникът й я заряза, заради друга, заради която пък после се разведе с жена си и това сякаш нарани Силви повече от това, че я бе зарязал. Това че се разведе заради друга, не заради нея. Оттогава Силви не бе имала гадже, но тъй като майка й и баща й не знаеха за него смятаха, че този период е доста по-дълъг и особено, когато тя навърши 30, а после и 31, взеха сериозно да се тревожат. По-сериозно, отколкото самата тя се тревожеше. „Трябва да си намериш приятел. Животът си минава” – й казала майка й. Колко оригинално!

И ето че преди около година Силви ми каза, че на хоризонта се е появил нов герой. Запознали се в чата. Няколко месеца били на „чат и чао”, разказвали си животите, разменяли си снимки. Той бил „много готин пич”. После се видели, той наистина се оказал „много готин пич”, завел я на един купон, държейки я за ръка, което направо я сразило – по хубавия начин. Видяло й се достатъчно „уважително”. После джентълменски я изпратил до апартамента й (макар и с платено от нея такси), без да поиска да се качи. Последното леко я разочаровало, понеже все пак не била правила секс две години, но от друга показвало, че не бил „първосигнален”. Очевидно това, че тя платила таксито го спечелило пък него. След всичко, случило се после между тях, така си мисля.

Сексът им потръгна (според Силви), а с него и връзката им. Много готиният пич съвсем скоро само пожела да се пренесе при нея. Изкарваше си немногото пари като диджей на хаус партита и ремонтираше спортни велосипеди, а ги харчеше (или по-точно пръскаше) за маркови маратонки и тишърти, спортна екипировка и всякакви подобни като понякога благоволяваше да й купува и на нея разни неща, от които тя всъщност нямаше нужда. Иначе всички ежедневни разходи ги поемаше тя. Всички! Запозна го с техните, те го приеха буквално с отворени обятия, дори им подариха екскурзия в Рим. Всичко май вървеше супер. Един ден той поиска на Силви 5000 лв. назаем, за да купи резервни части за някакъв страхотен винтидж велосипед, който да ремонтира и после да продаде за много пари. Тя поиска от техните и му даде парите. Той ремонтира велосипеда, не стана ясно дали го е продал или не, но някак изведнъж взе да се държи много тъпо със Силви. Не се връщаше вкъщи след партитата, уж преспиваше при приятели. Ходеше из планините с някакви байкъри. В началото Силви мислеше, че просто изживява такъв период и търпеше. После взе да задава някакви въпроси, чиито отговори той избягваше. Но още първият път, в който му напомни, че трябва да върне парите на баща си, той й се развика, че му било писнало да му говори за майка си и баща си и че не можел да живее повече така. Тя беше все пак разглезено момиче, бързо се обиди и скоро се разделиха.

Обаче тези 5000 лв. останаха да висят между тях и Силви се зарече да не ги забравя. Никога не я бях виждала толкова амбицирана и вдадена в едни отношения. Той обаче си смени телефона, блокира я в социалните мрежи, а наскоро разбрахме, че живее с друго момиче. Не иска нито да я чуе, нито да я види, какво остава да й върне заема!

Казвам й да забрави за парите и да отиде да запали свещ, задето бързо се е оттървала от такъв човек. „Виж, този дълг е единственото, което ми остана от него” – вика Силви. Въпрос на себеуважение било! Пък и освен това са 5000, не са 5 лева! Как така ще я завлича с пари! Тя да не е някаква глупачка! Ако трябва баща й ще наеме човек да го стресне по-сериозно. Въобще нещата рязко загрубяха.

Не я оправдавам, че се е хванала за тези пари като удавник за... друг удавник, но в крайна сметка защо пък наистина да се остави да я правят на идиотка!