„Животът е тясно пространство от светлина между две носталгии: по онова, което още не си преживял, и по онова, което не можеш вече да преживееш. А точният миг на действието е толкова размит, толкова хлъзгав и мимолетен, че докато се оглеждаш объркано, вече си го пропилял.” Така започва новата книга на Роса Монтеро „Плът”, преведена на български от Катя Диманова и издадена от „Колибри”. Какво начало само, усещаш как Монтеро те хваща за яката, поглежда те в очите и не те пуска през целия разказ, държи те близко до сърцето си. До сърцето на героинята си, кръстена от майка си Соледад – Самота, като зло пророчество за живота й. На прага на 60-те си години г-жа Самота решава да отмъсти на изоставилия я любовник, като го накара да ревнува от по-млад мъж. И какво като той е жиголо, прелестен руснак с най-мъжкото име Адам, когото наема от сайт, предлагащ платен ескорт.

Роса Монтеро няма равна в описанието на предварително загубената битка между жената и възрастта. Прави го с къси изречения, в които иронията е равна на съчувствието. Като в онази история, чута някога от Соледад – за момчето, което отглеждало боа. То било много привързано към змията, пускало я да спи в леглото си. Но всяка нощ, преди да се свие на кълбо, боата се разтягала в цялата си дължина до момчето. Никой не знаел защо го прави, досетил се само един зоолог. Той обяснил на момчето, че боата го измерва. Когато станела по-голяма от него, щяла да го погълне.

Тази битка минава като червена нишка и през другите романи на Монтеро, преведени на български – „Указания за спасяването на света” и особено в „Дъщерята на канибала”. „Плът” е по-камерна книга, в която Монтеро не просто се самоцитира, но се въвежда и като персонаж. Историята в нея едва ли ще впечатли някой 20-ина годишен, защото това е книга за възрастни, която обаче не обижда с клишета, а говори за живота с широко отворени очи. Прави го с носталгия и надежда едновременно.

„Хората почти никога не знаят кога за последно правят нещо, което е важно за тях. Последен излет в планината. Последно каране на ски. Последен сексуален контакт.” И въпреки това хората и Соледад не престават да се надяват, че в тенис мача им с живота ще има още един спечелен гейм, още един сет...