В Истанбул винаги има неща, които ме разсмиват. На указателна табела край един от булевардите видях надпис “Келеш център”. Жалко, че нямах време да го посетя. Представете си, център, пълен с долни хора, или пък неопитни и незрели, но също така дребни и ниски, а може и плешиви – каквото е значението на думата според някои речници на българския език.

Ако сте в такси и ви духа от прозореца, просто кажете на шофьора – капалъ джам, и той ще го затвори. Може да не е най-екзактният турски, но проверено върши работа. За капалъ ще се сетите от името на най-големия покрит пазар, любим доскоро на българите, отишли в Истанбул да купуват кожени якета и злато. Това време мина и сега Капалъ чарши е място, където отивате, ако искате да се пазарите. Има хора, на които това им харесва и дори им “прави деня”.

В Истанбул трябва да сте готови да се поблъскате и да повикате. Просто там има ужасно много хора, които се оказват по едно и също време на едно и също място с вас. Дори мястото да е тайнствено, натоварено с история, пред която е добре да се мълчи като Цистерните на Юстиниян. В спомените ми отпреди десетина и повече години бившето императорско водохранилище, построено през 6. век, беше великолепно място, с магически процедждаща се светлина между 336-те му мраморни колони, всяка по 9 метра, с вода, която капе от свода в малките тъмни езерца със стрелкащи се в тях риби. Беше любимото ми място в Истанбул. Сега го заварих врящо от хора, с пищящи деца – в Турция има много деца, и те пищят, факт, който в демографски сриващата се България сме позабравили – както и викащи по тях забулени майки. Изнедадващо, след като човек се спусне по 52-те каменни стъпала към утробата на цистерната, открива кът за платени снимки, нещо като нашите ретро фото студиа в курортите, в който може да се маскира като султан и жена му и да се заснеме за вечен спомен. Нерде Юстиниян, нерде султан.

Голяма блъсканица пада и в най-големия в Европа аквариум, помещаващ се в един от истанбулските молове. Трудно ще останете насаме с акулата, която се е насочила към вас зад дебелото стъкло, за да си направите селфи на селфитата. Гаранция, че точно когато сте кадрирали себе си и раззинатата паст над главата ви, до вас ще се лепне някой от многобройната публика. Но да не забравяме, че те имат същото право, както и вие, платилите 70 турски лири за вход.