Още преди петнайсетина години, когато за първи път попаднах в Лисабон, градът ми пасна със своя леко декадентски привкус, с олющените и занемарени фасади на сградите, облицовани с характерните керамични плочки. Хареса ми забавеният и монотонен ритъм на деня, който позволява на хората тук да отдават необходимата почит на традиционно дългите обеди и вечери и да възхваляват вкусната и прясна храна, която океанът им поднася. Но докато преди 15 години върхът на кулинарните постижения свършваше с прясно осолената треска, грилованите сардини и пресните скариди с чесън, сега португалската кухня изживява своя звезден миг на световната кулинарна сцена.

След като през 2002 г. Антъни Бурдейн представя храната на Португалия в епизод от телевизионната си поредица A Cook’s Tour, някак си всичко потръгва нагоре. Величия от ранга на Гордън Рамзи и Джейми Оливър усещат потенциала и предричат на Лисабон бляскаво кулинарно бъдеще. И не само това. Със своите седем ресторанта, всички с различни концепции и типове кухня, Джейми Оливър отхапва сериозно парче от лисабонската кулинарна торта. Тук е моментът да споменем най-добрия от тях – ресторант K.O.B. (абревиатура на knowledge of beef – познание за телешко от англ.), модерен стекхаус само за отлежало говеждо месо. Произходът, зреенето, рязането и качеството са ключови елементи за менюто. То предлага истинско пътешествие до основните източници на зряло говеждо месо в света – от националния блек ангъс с 35-дневно зреене до известната пържола, идваща от Япония, от вида Wagyu.

Лисабон има своите звездни готвачи – Жозе Авилес и Кико Мартинс се подреждат до имена като Феран Адриа и Рене Реджепи. Именно на Жозе Авилес принадлежи Belcanto – единственият двузвезден Мишлен ресторант в Португалия, само с 28 места. Тук ставаме свидетели на пътуване в миналото, където спомените са настояще, а неспокойната кулинарна мисъл на готвача преразказва неговите илюзии и вдъхновения чрез храната. Всяко ястие e история и се стреми да раздвижи емоциите на тези, които го изпробват. С 10-те си ресторанта Авилес заема сериозно място на кулинарната карта тук. Силно препоръчвам намиращия се в артистичния квартал Байро Алто Bairro do Avillez – уникално място на 1000 кв. м със страхотен неформален интериор, събрало под един покрив няколко концепции: Мерсеария – с най-добрите сирена, Кантина перуана – перуанска кухня, перуански коктейли и много добро севиче, Патео – със сигурност най-красивата зимна градина в Лисабон, където морската храна и рибата са крале, но месото също управлява. Тук приятните изненади дебнат от всеки ъгъл.

Шеф Кико Мартинс не остава по-назад. Завършилият Льо Кордон Бльо в Париж шеф, освен телевизионните си изяви по BBC и немалкото издадени книги, създава няколко хитови пространства в града. A Cevicheria е място, което не приема резервации. Освен апетит, трябва да имате и късмет, за да си намерите маса. Постоянната тълпа от млади хора пред входа превръща опашката в начин за социално общуване. Надвисналият над главите на всички грамаден октопод безусловно определя типа на храната, предлагана тук. А тя е изключително модерна и елегантно презентирана.