Българският режисьор Галин Стоев е гражданин на света. Работил е в Германия, Белгия, Русия, Канада, Чехия, Аржентина. Стигал е чак до Гваделупа. Поставял е Корней и Молиер в Комеди Франсез. От януари е директор на Националния театър в третия по големина град във Франция Тулуза. Там откри сезона с наградената с четири Икара постановка "Танцът Делхи". В априлския брой на EVA ще ви срещнем с Галин в кабинета му в театъра, в голямата зала за спектакли и ще прочетете едно от най-откровените и интересни интервюта на режисьора, в което той разказва за детските си кошмари, сблъсъка между огромното му и многоцветно въображение и форматираната действителност.

Споделя ни за интересните учители в живота си, за студентската си компания, в която са били с Мариан Бозуков, Мария Сапуджиева и Мариус Куркински. "Мария и Мариан бяха взели под наем едно голямо студио - разказва Галин. - Варненците, които влизаха във ВИТИЗ, автоматично оставаха у тях. В смисъл отиваш на гости за една вечер и оставаш три месеца. В един момент се оказахме доста хора. Живеехме като в комуна. Беше много весело. Получавахме буркани от родителите си. Бяха най-гладните години – 90-те. И хем действителността беше грозна и жестока, появиха се мутри, хем усещането беше за голям подем. Бяхме много вдъхновени и хич не ни интересуваше. Учехме театър. Занимавахме се с изкуство в чист вид. А междувременно истинският театър беше на улиците."

Галин се връща и към технопартитата, на които е бил номер едно, припомня си какво се е случило на един бар на плажа в Гваделупа. Ще разберете и какво мисли за самотата, както и как когато един човек надрасне корените си, може да разпери криле.