Да се върнем на свалките. Имам няколко въпроса. След като не може да те докосва и да ти предлага, значи как точно да стане въпросната свалка? Да ни питат предварително или да подписваме предсвалково споразумение? Не, сериозно, как си представяте свалката в пост#metoo времената? Само с очи и на телепатично ниво? И тъй като все още нямаме телепатични способности, да ни инсталират може би чипове, чрез които отдалеч да става ясно дали имаме желание свалката да се състои? Понеже виждам как с голямо удоволствие ще измислят подобни чипове – уж за защита. И ако мъжът е особено настоятелен, трябва ли да се чувствам виновна, че това ми харесва? Да, дори ако мъжът не ми харесва. А как този мъж да прецени колко точно да е решителен, настоятелен и прочие? Ами какво стана с това, дето мъжът трябваше да показва на жената, че е желана? Как да ни го покаже? Наистина ли искаме да спрат да ни дават знак, че сме желани? Не е ли време много ясно да се разграничат престъпленията от недоразуменията, от обикновеното мъжко нахалство. А какво правим с женското нахалство? Не ми казвайте, че то не е застрашително.

Преди време една гореща феминистка интелектуалка (историята познава и истински стопроцентови феминистки и хилядапроцентови интелектуалки – Симон дьо Бовоар например) пускаше в страницата си във фейсбук статуси, в които ни обясняваше как тя не е от тези тъпи жени, дето се подмокрят от Путин, и от тия смотани жени, дето се подмокрят от Тръмп, и от един известен бг мъж писа, че не се подмокря, ама няма да му кажа името, да не се обиди. Веднъж не издържах и й написах, че е добре все пак от някого да се подмокря, не е срамно. И тя ме блокира.

Забелязвам, че яростните простосмъртни привърженички и привърженици на #metoo налагат едно поведение, при което някак си трябва да се чувстваш зле от това, че ти харесва да те ухажват, да те свалят и по дяволите – че ти харесва да се подмокряш. Какво му е срамното на това! Нали така се прави секс! Ама това е вид пуританство. Това е най-старият номер, при който жени биват нахъсвани срещу жени, като едните са жертви, другите – вещици, като и в двата случая е намесена тяхната сексуалност. Ти трябва да си някаква мъжемелачка, мъжетрошачка, мъжесъсипвачка! Бий ги, разорявай ги, съди ги, отмъщавай им и накрая стани президент! Ходи гола пред тях, но те трябва да те гледат стоически в очите – казах, в очите! – и да не трепват дори. Освен ако ти не пожелаеш. И когато пожелаеш – а те ще разберат това чрез онзи чип, за който стана въпрос по-горе – те автоматично трябва да станат истински мъжкари. Истински, доколкото ти пожелаеш обаче, а допустимата степен на мъжкарство вече не знам как може да се изчисли. Ти пожелаваш, ти отказваш, ти си „да“-то, ти си „не“-то (освен ако не ги объркаш де), ти определяш границите. Той само отразява твоите желания. А какво става с неговите?

Ето, сега се чувствам виновна, че ми пука за неговите желания. Чувам онзи Хор на жените жертви, който в последните седмици непрекъснато ми крещи: „Те толкова векове наред ни тъпчат! Какво ти пука?“

Ами пука ми.