Един-единствен човек го обича безусловно. Това е Уолис Франкен, любимата му манекенка и муза. И тя като него не е чистокръвна французойка, а идва от Америка. На 17 Уолис пристига в Европа, за да работи като модел. Клод е син на германец и испанка, а на 17 отива сам в кипящия Лондон да преследва мечтата си да бъде дизайнер. Уолис спира дъха на мъжете по начина, по който го прави и Клод, влизайки в гейбаровете. През 1993 г. Уолис, на 44, се омъжва за 46-годишния Клод. Монтана тогава е в най-трудния си период.

Деветдесетте години на миналия век са времето, в което се раждат деконструктивизмът, минимализмът, гръндж вълната – все трендове, към които Монтана отказва да се приспособи. Или не иска – за да не преживее унищожителните критики по време на първото си ревю като дизайнер на Lanvin – тогава показва тишърти, тренчкоти без гръб, бродирани със златно кожени якета, които Сузи Менкес, най-авторитетната авторка на модна критика, определя като „работа на абсолвент“. Поведението му става все по-непредсказуемо и ексцентрично. Изчезва по средата на работата върху колекцията със седмици, после се появява в полунощ и започва проби до сутринта, смесени с облаци от кокаин и алкохол. Уолис спи върху масата, докато траят пробите. Тя прекрасно знае за кого се омъжва и твърди, че не се надява да промени съпруга си, но все пак женското й его е силно наранено. Четири години след сватбата тя се хвърля от кухненския прозорец на апартамента им. Коментарите за инцидента в пресата са противоречиви. Някои твърдят, че Уолис е била мазохистка, а Клод – перверзен насилник. Други твърдят, че я е обичал и се оженил за нея от благодарност и приятелски чувства. Факт е, че той никога не е говорил за нея и след смъртта й практически спира всички контакти и публични изяви.

Днес Клод Монтана е на 70 години. Много от дрехите му участват в модни изложби по цял свят.