Кое е по-голямо предизвикателство за вас – да разкажете истинска история в документален проект или измислена – в игрален?

Б.М. Еднакво кофти са и двете (смее се). Като правиш едното, ти се иска да правиш другото.

Г.Б. И двете са предизвикателства. Но винаги прилагаш похвати от едното в другото, и обратно.

Поздравления за наградата „Златна мечка“ за „Не ме докосвай“. Чуждата публика имаше доста смесени реакции към филма, как го прие българската?

Б.М. И тук „Не ме докосвай“ доведе до семейни пререкания, както и на премиерата в Берлин. Но това е положително – филмът поляризира мнения дори в здрави семейства. Той е за интимността, за опознаването на другия, за хора, които са наранени или ощетени по рождение или от възпитанието им. Как преодоляват тези неща, как живеят със самите себе си (да живееш със самия себе си е най-трудното съжителство). „Не ме докосвай“ е лично преживяване, но ако не успееш да освободиш у себе си задръжка, може да не го издържиш докрай... У нас от прожекцията излезнаха само двама-трима души.

Г.Б. Филмът беше представен тук в рамките на „София филм фест“, той беше част от конкурсната програма, все още не е видян от широка публика. Много се надяваме да може да стигне до повече зрители. Защото засега мненията са предимно на базата на слухове, от критиката или от хора, които са прочели някъде нещо, но не са го гледали. Смятаме, че филмът се прие добре. Няколко дни след прожекцията ни звъняха познати, за да ни поздравят. Трябвало им е време да го осмислят и да съберат смелост, за да ни се обадят. „Не ме докосвай“ няма да остави зрителя безразличен.

Филмът е копродукция (Румъния, Германия, Чехия, България, Франция). Трудно ли се работи с международен екип?

Б.М. Не се работи трудно с международен екип. Дори на моменти е по-лесно. Имаш много повече коректив, което е полезно и мобилизиращо. И си ангажиран повече със спазване на срокове например.

Г.Б. Филмът е европейски. „Копродукцията“ е просто изключително важен съвременен метод за създаване на съвременно кино. И 5-те държави са равностойни участници. „Златната мечка“ е присъдена и на 5-те държави. Копродукцията дава на филма много по-голям шанс за повече аудитория. Ако „Не ме докосвай“ беше само български филм, трудно щеше да намери зрители извън България. Ако беше само румънски – също. Факт е обаче, че това е първата „Златна мечка“ за филм с българско участие.

Коя история ви беше най-трудно да заснемете?

Г.Б. „Най-трудна“ или „най-лесна история“ няма. Всяка една е специфична. Най-умното и най-правилното поведение за нас е да изследваме, да наблюдаваме, да разказваме случилото се пред очите ни, без да го насилваме.

Б.М. Разбира се, животът е по-силен от всичко, което искаш да разкажеш.