Първоначалният контакт с хората, които снима, Мери Елън Марк оприличава на скок в студена вода. В продължение на 50 години тя е една от най-уважаваните и влиятелни фотографки в света. Нейни фотоесета и портрети са публикувани в над 100 издания, сред които LIFE, The New Yorker, Rolling Stone, Vanity Fair, Vogue.

Обективът на фотоапарата й се движи между контраста на сиропиталищата в Калкута и снимачните площадки на Холивуд, между живота на малолетни проститутки и най-големите кинозвези. Има повече от 150 самостоятелни и 250 групови изложби в престижни международни галерии и музеи като LACMA в Лос Анджелис, International Center of Photography в Ню Йорк, Fotomuseum в Хага, Museum of Contemporary Photography във Франкфурт, Hasselblad Center в Гьотеборг, Kunsthal в Ротердам. Получила е над 60 награди, сред които тази на Световната фотографска организация -  за изключителен принос към фотографията. Издала е 20 книги, някои с уводи от Изабел Алиенде и Милош Форман. Изнесла е 300 лекции в цял свят.  Мери Елън Марк има 5 докторски степени от 5 различни университета в САЩ.

„Харесват ми снимки, които ми казват нещо за човека пред камерата, а не за това колко умничък е бил фотографът, защото накарал модела си да скача във въздуха или да направи челна стойка - казва Мери Елън. - Повечето списания предпочитат лесния път —  публикуват фотографии, които не поставят проблеми. Има толкова много загладени, стандартизирани портрети, които отразяват повече фотографа, отколкото портретувания“ - коментира тя.

Мери Елън е най-известната жена зад обектива от генерацията на Ричард Аведон, Хелмут Нютън, Арнолд Нюмън. През 90-те си съперничи по слава с Ани Лейбовиц като фотографка на знаменитости, но нейният размах е много по-мащабен. Фотографира знаменитостите за пари, а за себе си улавя пулса на живота в неговото многообразие. Животът в кадрите на Мери има плътност и пулс, не е режисиран, а е жив. Използва приходите си от тези проекти и от снимането на рекламни кампании за Levis, Heineken и Patek Philippe и др., за да предприема по-интересни фотографски пътешествия. Документира мисии на Майка Тереза, минава зад завесата на едни от най-големите индийски циркове, живее шест седмици в болница за душевно болни в Орегон и ги снима за проекта си. Тук се ражда книгата й "81-во отделение" (1979), три месеца прекарва, разговаряйки с проститутките, работещи на дълга улица в Бомбай - "Улица Фолклънд" (1981). Нейният проект "Streets of the Lost" с автор на текстовете Черил Маккол за сп. Life, става основа за книгата й "На улицата (Streetwise)" (1988), разказващ за бездомните деца на Сиатъл, която тя развива в едноименния документален филм, режисиран от съпруга й Мартин Бел и номиниран за Оскар. Саундракът впрочем е на Том Уейтс.

Участва в написването на сценария, продуцира и снима зад кадър филма „Американско сърце“ (1992) с участието на Джеф Бриджис и Едуард Фърлонг и режисиран от Мартин Бел.

Има особена слабост към актьорите на Метода: Марлон Брандо, Робърт Дауни Джуниър, Денис Хопър и Шон Пен. Снима и Том Уейтс. Джони Кеш, Бой Джордж. Тя е фотоокото зад кадъра на повече от 100 филма, включително „Сатирикон“ на Федерико Фелини (1969), „Ресторантът на Алиса“ на Артър Пен (1969), „Апокалипсис сега“ (1979) на Копола, „Райгтайм“ (1981) на Милош Форман, „Австралия“ на Баз Лурман (2008).

47 черно-бели фотографии на най-известната фотографка от генерацията на Ричард Аведон, Хелмут Нютън, Арнолд Нюмън можем да видим от днес в Софийска градска художествена галерия до 22 април 2018 г. Утре в 18.30 ч. в СХГ лекция за творчеството й ще изнесе нейния галерист Хауърд Грийнбърг.

Това е девета поредна изложба от цикъла от платформата “Майстори на фотографията”, създадена от фондация МУСИЗ в партньорство с "Америка за България", VIVACOM Art Hall и Столична община.