А ти самата какви татуировки имаш?

Имам си две пилета, които изобразяват моите деца. Когато си купихме къща, си направих тату къщичка за пилета. Нарисувала съм си и моливите, защото те са навсякъде около мен. Имам татуировка мартеница, тъй като с мъжа ми започнахме връзката си на 1 март преди 17 години и асоциацията ми е с мартеници. Много си обичам и няколкото варианта на чериблосъмите (от англ. cherry blossom – „вишнев цвят“), които Евгени ми е рисувал през годините и по които човек може да проследи как е израствал като татуист и художник. Да, сега ще ми ги направи сто пъти по-добре, но за мен са ценни онези чериблосъми, защото са „закодирали“ неговата, пък и нашата история. Имам си двама анимационни герои – Попи от „Тролчетата“ и Тъга от „Отвътре навън“. Противоположни като характер, но и двете имат нещо общо с мен. Много е готино да си закодираш такива неща.

Някои неща, извадени от контекста, изглеждат много шантаво, но когато познаваш човека, разбираш, че са си съвсем на мястото. Ето този хотдог с ангелски криле достатъчно шантав ли е? Или това тату, което колкото и да е странно, също принадлежи на жена – купа със салата и шише с надпис „Ракийката на дядо“.

Какво отказваш да рисуваш?

Когато някой иска татуировки като на Анджелина Джоли или на Дейвид Бекъм. Първо, Бекъм като че ли е отишъл при най-кофти татуиста в Лондон, въобще не ми харесват татуировките му, а тези на Джоли може да ти ги направи всеки татуист, не е нужно да чакаш половин година, за да си запишеш час. А и след като искаш да е като на някого другиго, това веднага ми говори, че не си самоуверен. Най-трудно се работи с хора, които не се познават и не са сигурни в себе си. Тях никога не можеш да ги направиш щастливи. Същото важи и за „модифицираните“ жени, тези с многото пластични операции. Винаги съм нащрек с тях, защото те също принципно не се харесват и много трудно ще харесат каквото и да е, все се съсредоточават върху недостатъците, дори да са най-дребни. Не харесвам и хард феновете на някакви звезди или пък футболните запалянковци. Отказвам да правя татуировки върху лице и много внимавам, ако човек, който не е от „нашите“, а е да кажем банков служител, иска да му татуирам врата или друга видима част на тялото. Трябва да си много уверен, че няма да имаш проблеми на работата си с татуировка, която дрехата не може да покрие.

Идват ли и по-зрели жени?

О, да, имаме клиентки над 50 и дори над 60 години. Една много интересна дама например беше изминала пътя Камино и си нарисува мидичката, символ на този път. Друга си направи тату, изобразяващо кон, защото бе родена в Годината на коня и го приемаше за свое тотемно животно. Тези жени цял живот са мечтали да си направят татуировки, но едва сега могат да го осъществят, без да се интересуват от мнението на околните. Те обикновено си правят по-малки и символни неща. Много хубаво се работи с тях, защото знаят какво искат и не се разколебават впоследствие. При татуирането принципът е ясен – ако ще се разколебаваш, нека да е преди това.