Пренесе ли нещо от модата си там?

От 2012 година съм в Америка, но непрекъснато се връщам и тук. Вече като съпруга на американски гражданин съм със зелена карта и това налага да стоя повече време. И реших по александровски да му придам смисъл. Да преместя част от работата си в Америка. Петнайсет години съм работила с френски дизайнери като Ив Сен Лоран, Соня Рикел. От тях съм си направила винтидж музей. От няколко години има магазин, с който работя, Албена Александрова вече е позната като име в областта на модата. Сега искам да изляза извън нея, да придам към нея аксесоари и изкуство.

Продадох марката „Рошавата гарга“ на моя дългогодишна клиентка, Габриела Колева, която продължи да развива модата на поръчки. Не знам дали има друга фирма в България, която да се похвали с този тип продажби. Аз се изморих, да ти кажа откровено, в тази сфера съм от 26 години. Няма да забравя едно интервю на Миряна Башева преди много години. Питаха я защо е спряла да пише песни, тя отвърна, че няма какво повече да каже. Понаситила съм се за тези 26 години в модата. Това е една от причините да направя тази смела крачка. Искам нещо ново като изкуство, бижута, което, между другото, съм правила винаги в рамките на модната къща – организирала съм арт салони, театър, нали съм завършила театрална режисура. Сега пиша книга за модата, из хрониките на модните „окопи“, нещо като автобиографична книга, но си имам главна героиня, която се казва Мая. В Америка имам доста свободно време и съм някъде до средата. Ще я довърша през следващите пет-шест месеца.

Не казваш нищо за проекта си Cafe Society, за който спомена.

Cafe Society е една общност на авангарда на Париж през 30-те години. Събирали се Шанел, Пикасо, цялата бохема. Идеята на моето начинание е да представям български бижутери, художници – и стари, и нови – специално за американската публика. В арт нещата влиза и моя колекция дрехи, която съм направила като линия East Wear. На американския пазар всичко трябва да е лесно смилаемо – обличаш, носиш, лесно поддържаш. Cafe Society е проект на моя сайт, в който ще бъдат написани имената на всички автори – на картините, на бижутата, всичко е в процес на реализация в момента. Идеята на Cafe Society е да бъда меценат на изкуство, а не да съм в производствената му част.

Аз съм партньор в една арт галерия тук, имам млади съвременни автори, колекционер съм на стари майстори. Фен съм на Казаков. Мечтая си да направя истинска експозиция на български творци в Америка. Казаков е доста познат, дори и в Лувъра има негова картина, Никола Танев, Златю Бояджиев. Дечко Узунов е излагал заедно с Пикасо в Париж. Никола Танев е ученик на Клод Моне. Това са автори, правили изложби и продавали в цял свят. Както и млади творци: Ники Янакиев, Ники Сардъмов – галерия „Виктория и Албърт“ има негово бижу. Искам да го представя. Така че пожелай ми една хубава галерия!

Как приеха родителите ти твоето преместване отвъд океана?

Имам много силна връзка с баща ми, който не е много щастлив от заминаването ми. Вчера минах да ги видя с майка ми на кафе, той извади една снимка, на нея сме двамата. Имам снимки главно с баща ми. Синът ми е негово копие, много си приличат. А променяйки континента, не смятам, че се разделям с татко завинаги. Заради тях се връщам. Искам да си устроя живота така, че да не късам връзките си с България. Авантюрист съм, мечтая да пътувам, а това, че искам да си изкарам зимата на топло във Вегас, не значи, че изчезвам от България. В двайсет и първия век човек може да има бизнес навсякъде. Всичко се случва онлайн. Но когато трябва да ушиеш дрехи на някого, трябва да си тук.

А със сина ти какво става?

Синът ми е тук, в София, голям, 30-годишен, сега е заместник изпълнителен директор на голям завод, „Пластима“, завърши в Австрия. Живее с прекрасна девойка, която много харесвам, и чакам да ме направят баба. Пожелала съм си внучка. Когато подарих на Елена Москвичова моята първа книга „Елегантност и стил в 7 стъпки с Албена Александрова“, тя я прочете за една вечер. И ми пожела едно-единствено нещо – да имам внучка. За да разбера колко е хубаво да предадеш всичко, създадено в модата.

Извинявай, много е лично, но ти защо не роди и второ дете?

Не ми е било смисъл на живота. А и никой не го е искал от мен. Мъжете, с които съм била, не са поставяли такова условие. Ако някой е имал чак пък толкова голямо желание, може би щях да се напъна. Но най-вече, тъй като съм човек, който практикува здравословен егоизъм, аз не съм го пожелала.