След сватбата й с бившия модел Пол Бек през 1983 г. тя най-накрая напуска дома на брат си, но не и живота му. В модната къща се забавлява с избора на грим и прически за моделите, а по-късно започва да оформя и стайлинга им. И предвид все по-силното влияние на марката на пазара, тя буквално задава посоката в имиджа на жените през 80-те. Вероятно благодарение на изключителната й способност да прецени на мига дали дрехата или цялостният вид крият в себе си онова чудо, което ще ги превърне в хит. „Донатела винаги поемаше грижата за грима и прическите – спомня си Анджело Ацена, започнал да работи в рекламния отдел на Versace през 1976 г. – Тя на практика живееше във фризьорския салон. И наистина промени модата. Всяка жена, която можеше да отдели време и пари, следваше нейния стил.“

Скоро Донатела започва да задава тон и за аксесоарите. Под влиянието й те стават все по-сложни и набиващи се на очи, често преминаващи границата на добрия вкус. В ателието работниците я приемат като равна, не като шеф. Тя има прям характер и обезоръжаваща южняшка сърдечност и в работата си не държи сметка за йерархията. С готовност обсъжда женските проблеми на колежките си и е крайно щедра с приятелите си. Тя е душата на компанията, говори бързо, пуши много, походката й е припряна, възпирана единствено от невероятно високите токчета. „Беше щастливо време – спомня си с тъга Донатела. – Осемдесетте години бяха славен период за Милано. Колко много се забавлявахме!“

Част от историята

Донатела продължава неотлъчно да е до Джани, давайки мнението си за всеки аспект от работата му – от цветовите комбинации до избора за рекламни кадри: „Когато работехме заедно, той търсеше съветите ми, но те често вървяха с кавги и спорове. Никога не съм се страхувала да кажа какво мисля. Колкото повече спорехме, толкова по-добър беше крайният резултат.“ Скандалите им понякога са толкова яростни, че на Пол Бек му трябват няколко години да свикне с това, което той нарича „вербална динамика „Версаче“. „Имах чувството, че единият ще убие другия – споделя по-късно той пред Vanity Fair. – Бързах да избягам от стаята. А всичко започваше от нещо дребно… например къде да изложат пуловерите в новия бутик на улица Монтенаполеоне.“

Вероятно един от най-запомнящите се „крайни резултати“ от екипа Джани-Донатела е издигането на моделите до ранга на световни звезди. Ерата на супермоделите избухва именно след ревюто на бранда в една мразовита мартенска вечер през 1991 г. То събира най-зашеметяващата плеяда красавици по онова време – от Наоми и Клаудия до Синди, Линда, Хелена, Карла и изобщо всяко момиче, което по-късно ще бъде окичено с етикета супермодел на 90-те. За първи път в историята на модата те дефилират в квартет – пристъпвайки като армия от амазонки под светлините на прожекторите. Идеята, разбира се, е на Донатела. Тя вижда във всеобщото любопитство към моделите от списанията шанс да блесне с нещо ново пред публиката, а също и директен билет към американския пазар. Джани отхвърля категорично идеята й, възмутен, че го кара да облича нетипично пищните им тела. Той нарича Кейт Мос „скарида“, а Клаудия Шифър – „тромава крава“. Но Донатела държи на своето. За да ги доведе в Италия, утроява хонорарите им, поема всички разноски, засипва ги с луксозни подаръци и гуляе с тях по нощните партита. След грандиозния успех на шоуто двамата започват да експлоатират феномена „супермодел“ до последна капка, вдигайки чрез неистовия медиен интерес цените в бранша и принуждавайки останалите дизайнери да участват в играта. „Преди всички питаха: Какво е това „Версаче“? – спомня си известният стилист Уейн Скот Лукас. – Дори произнасяха грешно името му. Но после той стана известен, защото накара онези момичета да не стават от леглото за по-малко от десет хиляди долара на ден и да носят неговите тоалети. Стилът им на живот превърна марката в истински хит.“