Ако се върнем 16 години назад, ще видим как след развода си на финала на осемгодишен брак с първия й съпруг Майкъл Купър Гилбърт успява да убеди издателя си да финансира идеята й за нова книга с 200 000 долара. Резултатът – „Яж, моли се и обичай“ – излезе през 2006 г. и се превърна в „библията на разведената жена“, във вдъхновение и наръчник на много представителки на нежния пол в целия свят по пътя към себе си и към новия живот след края на брака, даде им идеи как да се справят с болката от раздялата, показа им, че има светлина в тунела и възможности за щастие напред. „Яж, моли се и обичай“ остана повече от 200 седмици в списъка на най-четените книги на „Ню Йорк Таймс“. Бяха продадени над 10 милиона копия по целия свят, а авторката й се нареди сред 100-те най-влиятелни личности в света според списание TIME. През 2010 г. излезе едноименният филм с участието на Джулия Робъртс и Хавиер Бардем, който оглавяваше боксофисите седмици наред. Бардем играеше ролята на Фелипе – бизнесменът, с когото главната героиня се запознава на финала на пътуването си в Бали и за чийто първообраз (Хосе Нунес) в реалния живот Елизабет Гилбърт се жени. но шест години по-късно, на 1 юли 2016 г. писателката обяви, че със съпруга й Хосе Нунес са се разделили като приятели и че причините за това са „много лични“. Три месеца по-късно отново от публикация в профила й стана ясно, че Гилбърт има връзка с най-добрата си приятелка, писателката Райя Илаяс.

„Тази пролет една новина промени живота ми завинаги – написа Елизабет Гилбърт. – Моята най-добра приятелка Райя Илаяс е диагностицирана с панкреатит и рак на черния дроб – болест, за която не съществува лекарство. В момента, в който чух новината за диагнозата на Райя, в сърцето ми зейна пропаст и цялото ми съществуване изтече в нея. (…) Нещо се случи със сърцето ми и ума ми в дните и седмиците след това. Смъртта или перспективата на доближаващата смърт притежава способността да изчисти всичко неистинско и фалшиво. И в това пространство на яростна и абсолютна нереалност се изправих пред истината: аз не просто обичам Райя, аз съм влюбена в нея. И нямам повече време да го отричам. Представата някой ден да седя в болничната стая с нея, да я държа за ръка и да я гледам как си отива, без дори да съм й разкрила истинските си чувства, ми се стори немислима.
Така че ето ни сега: Райя и аз сме заедно. Аз я обичам. Тя ме обича. Аз вървя рамо до рамо с нея в това пътуване не само като нейна приятелка, но и като нейна партньорка. И съм точно там, където трябва да бъда, на единственото правилно място, където бих могла да бъда.“

Тази любовна история започва 14 години по-рано като приятелство, което се развива и става все по-дълбоко. Райя Илаяс е писателка, музикантка и авторка на мемоарната книга Harley Loco: A Memoir of Hard Living, Hair, and Post-Punk From the Middle East to the Lower East Side, в която разказва за живота си на бисексуална жена, родена в Сирия, мигрирала в Детройт с родителите си на 8-годишна възраст и избягала в Ню Йорк, за да стане певица. В Голямата ябълка Райя успява да пробие на постпънк сцената и да режисира късометражни филми. Преди това обаче живее на улицата, справя се с наркозависимост, лежи в затвора, когато излиза, работи като фризьорка и прави прическа на Елизабет. Така се запознават, във фризьорския салон.

На 6 юни 2017 г. двете се заклеват във вярност една на друга на неофициална брачна церемония пред близки, роднини и приятели. И преживяват много трудни месеци. На 1 януари Елизабет обяви щастливо в инстаграм, че с Райя са успели да започнат 2018 г. заедно, и си пожела двете да бъдат благословени за бъдещето си. Четири дни по-късно обаче Илаяс почина и на страницата на Гилбърт се появи следното съобщение:

„Тя беше моята любов, моето сърце, моята най-добра приятелка, моята учителка, моята бунтуваща се душа, моят ангел, моят защитник, моето предизвикателство, моята партньорка, моята муза, моята магьосница, моята изненада, моят подарък, моята комета, моята освободителка, рокзвезда, моят напълно невъзможен несътрудник, моят гост от други светове, моят духовен портал и моята любима. Толкова много те обичах, Райя. Благодаря ти, че ми позволи да вървя с теб до края. Това беше най-голямата чест, оказвана в живота ми. Бих ти казала „Почивай в мир!“, но знам, че това за теб винаги е било отегчително. Дано да ти е интересно и вълнуващо там, където си. Винаги ще те обичам.“