Лишена от всякаква романтика е революцията, с която в началото на 1959 година е отстранен от властта диктаторът Батиста в Куба. Но нима остана някой с илюзии, че в революциите има нещо романтично? Дори и в тях да са замесени личности с ореола на Че Гевара...

Действието в романа на американката Рейчъл Къшнър се развива в Куба в края на 50-те години на миналия век. Тогава на острова все още се разполагат американски предприемачи, експлоатирайки заедно с местни бизнесмени никеловите находища и най-вече тръстиковите плантации. Изградили са свой свят, недостъпен за простосмъртните кубинци – в провинция Ориенте семействата им живеят в град с разкошни къщи, басейни, магазини, училища, парти център. Вярно, говори се, че всички, ангажирани в управлението на бизнеса със захар, пребивават в Куба, бягайки от нещо, свързано с репутацията им в САЩ. Вярно, че под влияние на климата, изолацията и алтернативните предложения за забавления или социални активности семействата им ерозират и се разпадат.

Загнива и се самоизяжда и диктатурата на Батиста, с която американците са в съглашателство. Момчетата на дребния земевладелец Кастро – Фидел и Раул, оглавяват гнева на унижените и оскърбените. По-големият брат увлича с пламенното си слово не само своите сънародници, на негова страна минават и млади романтично настроени американци. На негова страна е и професионалният убиец, французинът Ла Мазиер, озовал се в Куба не само заради тъмното си минало като доброволец в нацистка дивизия на СС, но и свързан с доставките на оръжие както за бунтовниците, така и за диктаторите Батиста, Трухийо, Папа Док... Кубинските бунтовници в планината Сиера Маестра са бомбардирани от президентската армия със самолети и бомби, доставени с посредничеството на Ла Мазиер. Красивият висок и рус Ла Мазиер, любимецът на проститутките в Хавана, е самото въплъщение на рафинираното зло, виреещо върху емоционална и морална пустош. За известно време, разкрит от шпионите на Батиста, че сътрудничи и на бившия свален с преврат президент Прио, той се озовава сред хората на Кастро, когото е наричал гангстер, а брат му - педал. Изнася им нагледен урок по бързо правосъдие, изяснявайки им разликата между екзекуция и обикновено убийство. И при първата си близка среща с Фидел лежи под тялото му, падайки в мрака...

Не зная дали тази догадка на авторката на романа не е в пряка връзка със създания от Кастро след като взема властта Комитет за защита на революцията, преследващ с най-голяма строгост хомосексуалистите. За мен „Телекс от Куба“ няма стойността на документален роман, а на рехава тъкан, върху която всеки читател може да бродира своите въпроси, очаквания, представи и илюзии за тази обетована земя и нейните обитатели.