Фиордленд - круиз покрай бреговете на Норвегия и Дания
Актьорите Мартина Вачкова и Владимир Пенев закрепиха дългогодишното си приятелство и с круиз до Норвегия. Какво им се случи там, разказва Марта
записа Адриана Попова 15 December 2017
фиордът Гейрангер
Никога не съм имала мечта да пътувам с круизен кораб. Уж лъскаво, олинклузив, но без мен, защото е масов туризъм. С Владо имаме обаче приятели във Варна, които са точно като него – с вагарец в задника, обичат да препускат от място на място и от континент на континент. И с тези приятели все си говорим къде и как да отидем заедно. Мен ме теглят Малдиви, Бали, да лежа някъде, да събирам слънце, но те казват – хайде да отидем там, където никой от нас не е бил. И това място се оказа Скандинавия. Имахме различни планове – за кемпери, коли под наем, но се стигна до извода, че най-добрият вариант е круиз. Пътешествието с голям кораб не е моето, няма да повторя, но това, което видях, най-добре можеше да се види от водата. И съм благодарна.
Град над водата
Пътувахме с италианската компания MSC седем дена. Корабът беше на 18 етажа с 3500 души туристи, 1200 души екипаж и персонал и беше като макет на света. Хора от всякакви нации и класи. Долу, без прозорци, без балкони, без чист въздух живее обслужващият персонал. Най-горе, на 18-ия етаж, е първата класа, яхтклубът, малкият процент богати хора. Между тях е средната класа. За много хора, след като са работили като ненормални, това е идеалният вариант за почивка – да се качат на кораба, да видят от него различни места, да ги хранят, да ги поят. И да срещнат други хора, с които да разговарят, защото иначе живеят много самотно. Имам приятел, женен за американка, те правят по два круиза на година. Това им е социалното общуване.
Бяха ни казали, че едно от най-невероятните преживявания на кораба е тишината. Наистина космическа тишина, особено на балконите на каютите. Вечер си пиехме питиетата там.
В такъв кораб морска болест не се хваща, той е като град. Само по един коридор можеш да извървиш 400 метра.
Красавицата на Севера
Първото място, на което спряхме в Норвегия, беше Гейрангер, селце в дъното на едноименния фиорд, дълъг 16 км, а бреговете му са високи 2000 метра – най-северният и дълбок фиорд, в който влязохме. Това е чудо. За да влезе кораб с 18 етажа в такъв фиорд, колко трябва да е дълбок? И минавахме толкова близо до бреговете му, че от двете страни виждахме листата на дърветата.
Гейрангер е типично норвежко селце – 5-10 къщи, църква, магазинче, детска градина, няколко кафенета и ресторант, водопад. Какво задържа хората в тези малки селца, къде танцуват, как не си омръзват, защо не са избягали някъде? Какъв е животът на дечицата в това село? Но те си обичат земята, благодарни са, че живеят там. Ако търсиш да видиш небивали неща, катедрали, няма да стане. В Норвегия смайваща е природата и въпросът е ще направиш ли контакт с нея.