През ноември 1975 г. в Ню Йорк избухва бомба, ударната вълна от която достига чак до Калифорния и предизвиква истински пожар по пътя си. Списание Esquire публикува откъс от бъдещата книга на Труман Капоти „Answered Prayers“ („Сбъднати молитви“, издадена и в България).

В този откъс „любимецът на манхатънските олимпийци“, както често наричат Капоти, сваля със замах пластовете лустро и грим от лицата на най-бляскавите жени на Америка в онези години – „най-великата куртизанка на XX век“ Памела Чърчил Хариман, шпионката с мексикански корени Глория Гинес, eздачката сошалите Си Зет Гест, но преди всичко на своите доскорошни най-близки приятелки и музи, модните икони Бейб Пейли и Слим Кийт. Вярно, променя им имената, но не променя историите им, така че висшето общество и по Източното, и по Западното крайбрежие е абсолютно наясно кой кой е зад фиктивните имена, защото Капоти ги е описал както само той може – хладнокръвно, с безпощадна точност и пронизителен сарказъм. Слим например е златотърсачката лейди Ина Кулбърт, която пие доста и често се държи надменно и презрително с другите, но по-ужасното е, че Капоти разкрива една страшна тайна, а именно, че в тийнейджърските си години лейди Кулбърт е била изнасилена. Дали това е истина или измислица на Капоти така и не става ясно, но тази сянка остава да витае около Слим Кийт до края на живота й. Бейб Пейли пък е засегната косвено, но смъртоносно чрез подробните и унизителни описания на безбройните изневери на мъжа й.

Скандалът, който текстът предизвиква, може да бъде сравнен само с цунами, а резултатът от него е така наричаното и до днес „социално самоубийство“ на Капоти, който никога след това не е допуснат обратно до кастата на божествените. С една дума – с него е свършено. „Проклет гном“ е най-милото определение, което се чува за него от устата на доскорошните му довереници и покровителки.

Бейб, Слим, Памела и другите не са някакви си холивудски актриси. Те са сошалите диви, модни икони, повелителки на панаира на суетата, дръзки съпруги на някои от най-най-богатите и влиятелни мъже в Америка и по света, при това са дръзки серийни съпруги, понеже след всяка от тях се дипли като шлейф върволица от съпрузи, че и любовници – барони, виконти, магнати, политици, продуценти, милиардери, банкери, а понякога и интелектуалци бохеми, писатели, филмови знаменитости...

В продължение на години Капоти е неизменна част от този crème de la crème на американското общество. Неговите момичета, които той нарича „моите лебеди“, му доверяват всичките си тайни – при това не само своите лични, но и тези на могъщите си съпрузи. Писателят познава любовниците им, домовете, слугите, съкровищата им... Да си сред „лебедите на Капоти“ се превръща в нещо като титла, почетно звание, защото означава, че задължително притежаваш точно определена комбинация от достойнства – тънък глезен, дълга шия, луда глава, чувство за хумор, доза алчност, светска наглост, прочута фамилия, обикновено придобита с брак, висок вкус, безупречен стил, харизма ... Тлъстата банкова сметка е повече от задължителна. Както и историята, която можеш да му разкажеш. Защото Капоти е писател и като всеки писател се храни с истории. „Притежавам само онова, което знам“ – казва той, когато го нападат от всички страни, задето е издал тайните на най-близките си приятелки, а в интервю за Playboy заявява: „Цялата световна литература е основана на клюки. Какво са „Ана Каренина“, „Война и мир“ или „Мадам Бовари“, ако не клюки!“

Труман Капоти е убеден, че романът му „Сбъднати молитви“ ще бъде неговият шедьовър. Вярва, че „лебедите“ ще приемат с чувство за хумор разобличителния му заряд. Или поне така твърди. Не иска да нарани никого. Или поне така твърди. В романа разказва за всички извънбрачни авантюри на съпруга на Бейб Пейли – телевизионния магнат Уилям С. Пейли, създателя на CBS. По това време Бейб е болна от рак и макар че хиляди пъти е плакала на рамото на Капоти заради изневерите на мъжа си и е обяснявала колко го мрази, сега застава твърдо на негова страна. Освен това благодарение на писанието на „проклетия гном“ тези изневери престават да бъдат публична тайна, за която никой не говори, и по някакъв начин я дискредитират в очите на обществото – и нея, и семейството й. Целият хайлайф е потресен от смелостта-лудостта на Капоти, но най-вече от неговата нелоялност, тъй като години наред той е всекидневен гост в дома на семейство Пейли и дори се шегува, че те са го осиновили. На практика Капоти омаскарява най-близкия си кръг – талантливо, иронично, честно и... грозно. Разказва дори историята на Ан Удуърд, отчаяната американска хайлайф съпруга, която застрелва съпруга си, мастития банкер Уилям Удуърд. Това се случва в средата на 50-те и макар че сред висшето общество на Америка отдавна кръжи упоритият слух, че става въпрос за предумишлено убийство от ревност, официалната версия е, че Ан е помислила съпруга си за крадец, промъкнал се през нощта в дома им, и е стреляла, за да се защити. Съпругата е оправдана и случаят – потулен, но с текста си Капоти отново разравя жарта. Няколко дни преди публикуването на откъса в Еsquire той го изпраща на вече възрастната Ан Удуърд, за да я подготви, обяснявайки, че все пак имената са сменени и хората ще го приемат като художествена измислица. Тя обаче не успява да преживее факта, че скелетите от гардероба й ще излязат наяве, и се самоубива с цианкалий. Дори този трагичен случай не кара Капоти да се откаже от публикуването на текста.